Ю Несбё - Нож

Катрине търсеше някаква реакция по лицето на младата жена до Крун, но физиономията й остана напълно безизразна.

— Наясно сме колко много полицейски ресурс гълтат подобни изсмукани от пръстите обвинения в изнасилване, а в случая имаме цели три такива — продължи Крун, вперил поглед пред себе си, все едно във въздуха висеше невидим за останалите сценарий. — Не е моя работа да защитавам интересите на обществото, но в този случай смятам, както казах, че интересите ни съвпадат. Клиентът ми изразява готовност да направи самопризнание за убийството на Ракел Фауке, ако свалите обвиненията за изнасилване. По отношение на убийството уликите ви се изчерпват с… — Крун погледна документите в папката, все едно се нуждаеше от уверение, че действително е както го е запомнил. — … надпис върху дъска за рязане, признание, изтръгнато с насилие, и видеоклип, който спокойно може да е изрязан от игрален филм. — Крун вдигна поглед с въпросителна физиономия.

Гюнар Хаген се обърна към Катрине. Тя се прокашля.

— Кафе?

— Не, благодаря. — Крун почеса — или навярно приглади — внимателно веждата си с показалец. — При постигане на споразумение помежду ни моят клиент е склонен да оттегли жалбата си срещу старши инспектор Хуле за противозаконно лишаване от свобода и побой.

— Званието старши инспектор в случая е без значение — избоботи Хаген. — Хари Хуле е действал в качеството си на частно лице. Ако някой от подчинените ми наруши норвежките закони по време на служба, лично ще сезирам отдел „Вътрешни разследвания”.

— Ама моля ви се, убеден съм. Ни най-малко не подлагам на съмнение професионализма на полицията. Употребих длъжността на господин Хуле малко неуместно.

— Навярно сте наясно и с факта, че в норвежката полиция пазарлъци, каквито предлагате, не са обичайна практика. Смекчаване на присъдата — да, но отпадане на обвинение за изнасилване…

— Разбирам резервите ви, господин главен секретар, но ще си позволя да ви напомня, че моят клиент е прехвърлил седемдесет години и при осъдителна присъда за убийство, реалистично погледнато, краят на живота му най-вероятно ще настъпи в затвора. Честно казано, не виждам голяма разлика дали ще лежи за убийство, или за изнасилване. Затова, вместо да робувате сляпо на безполезни принципи, по-добре попитайте жените, обвинили моя клиент в изнасилване, какво предпочитат: Свайн Фине да бъде осъден на двайсет години затвор и да умре в килията си или след четири години да го срещнат по улицата. По отношение на паричното обезщетение, убеден съм, моят клиент и ищците ще успеят да постигнат извънсъдебно споразумение, удовлетворяващо и двете страни.

Крун върна папката на асистентката си. Катрине забеляза как младата юристка го погледна едва ли не влюбено и с радостна тръпка, примесена със страхопочитание. Беше почти сигурна, че след работно време мацето и Крун редовно се „уважават” върху тъмната кожена мебел в адвокатската кантора.

— Благодаря. — Хаген стана и протегна ръка над масата. — Ще ви се обадим в най-скоро време.

Катрине също се изправи и стисна изненадващо влажната и мека десница на Крун.

— Как приема всичко това вашият клиент?

Крун я погледна със сериозна физиономия.

— Той, разбира се, е напълно съсипан и преживява обвиненията много тежко.

Катрине знаеше, че не бива, но не успя да се стърпи:

— Защо не му занесете една бутерка, та да му повдигнете настроението? И без това вече са за изхвърляне.

Крун спря поглед върху нея, после плъзна очи и ги впери в главния секретар на полицията.

— Надявам се да се чуем до края на деня.

Катрине установи, че женската притурка на Крун има толкова тясна пола, че на всяка негова крачка й се налага да прави поне три, докато излизаха от кабинета на Гюнар Хаген. Катрине бързо премисли евентуалните последствия, ако ги изчака да излязат от сградата, отвори прозореца на шестия етаж и запрати бутерките по тях.

— Е? — Гюнар Хаген я погледна въпросително, след като вратата зад посетителите се хлопна.

— Защо винаги представят адвокатите като самотни рицари на правдата?

Хаген се засмя.

— Те са необходими гаранти против полицейщината, Катрине. А обективността никога не е била сред силните ти страни. Същото важи и за самоконтрола.

— Защо?

— „Да му повдигнете настроението”?

Катрине сви рамене.

— Какво ще кажеш за предложението на Крун?

— Проблематично е. — Хаген си потърка брадичката. — Но — няма две мнения — общественият натиск да разкрием убийството на Ракел се засилва с всеки изминал ден и ако не успеем да осъдим Фине, това ще бъде разгромът на десетилетието. От друга страна, през последните години нашумяха редица случаи, когато изнасилвачи се измъкват от правосъдието и сега не върви да потулим цели три обвинения… Ти какво мислиш, Катрине?