Ю Несбё - Нож

— Ясно. Къде се намирате?

— В нацисткия бункер над Военноморското училище, Фине е завързан за една пейка вътре.

— Добре. Ти?

— Ами… нищо.

— Не, Хари.

— Какво „не”?

— Тази вечер нямам сили да те извличам от поредния бар.

— Мхм. Ще изпратя аудиофайла на имейла ти.

Мона До застана на прага на кабинета, където главният редактор говореше по телефона.

— Има арестуван за убийството на Ракел Фауке — изрече тя с висок глас.

— Трябва да затварям — каза редакторът в слушалката, прекрати разговора, без да дочака отговор, и вдигна глава. — Зае ли се с отразяването, До?

— Материалът вече е готов.

— Качвай го! Някоя друга медия публикувала ли е новината преди нас?

— Получихме прессъобщението преди пет минути. В четири часа ще дадат пресконференция. Исках да те питам ще оповестяваме ли името на арестувания.

— Фигурира ли в прессъобщението?

— Не, разбира се.

— Тогава ти как се добра до него?

— Много просто: аз съм една от най-добрите ти журналистки.

— За пет минути?

— Всъщност най-добрата.

— И? Кой е?

— Свайн Фине. Осъждан за изнасилвания и сексуални посегателства. Досието му е километрично. Да огласим ли името му?

Редакторът прокара длан по обръснатата си глава.

— А сега, де. Труден въпрос.

Мона, разбира се, беше наясно кое предизвиква дилемата. В точка 4.7 от Кодекса за журналистическа етика медиите се задължават да проявяват предпазливост при разкриването на имена във връзка с морално укорими или наказуеми деяния, особено в ранния етап на разследването. Разкриването на самоличността е допустимо само ако това е в служба на обществения интерес. От друга страна, преди време вестник „Ве Ге” — където работеше Мона До — публикува името на университетски преподавател, провинил се, изпращайки неприлични есемеси на жени. Всички, естествено, бяха единодушни: мъжът е долен мръсник. Постъпката му обаче не нарушаваше нито един закон и вестникът трудно можеше да обоснове решението си необходимостта обществеността да знае името на преподавателя. В случая с Фине обаче медията разполагаше с оправданието, че огласява самоличността му поради необходимостта хората да са информирани от кого да се пазят. Ала, от друга страна, доколко можеше да се говори за „висок риск да нападне беззащитни лица, при наличие на тежки и рецидивиращи престъпни прояви” — както беше записано в Кодекса — след като Фине се намираше в ареста?

— Да не избързваме с името — прецени редакторът. — Но публикувай досието му с пояснението, че самоличността му ни е известна. Поне в Националния съвет за журналистическа етика ще ни пишат един плюс.

— Точно така и направих. Значи, пускам материала. Изнамерихме нова, до момента непубликувана снимка на Ракел.

— Великолепно.

Редакторът беше прав. Наистина беше великолепно, защото след седмица и половина активно медийно отразяване на убийството, публикуването на една и съща снимка на жертвата започва да дотяга на окото.

— Какво ще кажеш да сложиш снимка на съпруга полицай под заглавието, а?

Мона До премига.

— Снимка на Хари Хуле точно под „Арестуван е заподозрян по случая „Ракел”? Няма ли да е подвеждащо?

— Е, нали като прочетат по-надолу, ще разберат, че не става дума за Хуле — сви рамене редакторът.

Мона До кимна бавно. Шоковият ефект от добре познатото, грозно-красиво лице на Хари Хуле под подобно заглавие ще събере, естествено, повече кликвания, отколкото поредната снимка на Ракел. А читателите, както обикновено, ще им простят уж непреднамереното недоразумение. Светът не иска да му пробутват откровени лъжи, но няма нищо против да го позаблудят за кратко, колкото за тръпка. Защо тогава Мона До ненавиждаше толкова силно тази част от професията си — професия, която иначе изцяло обожаваше?

— Мона?

— Заемам се. — Тя се оттласна от рамката на вратата. — Направо ще избием рибата.

Катрине Брат задуши прозявката си с надеждата никой от тримата около масата в кабинета на главния секретар да не е забелязал. Вчера, след пресконференцията по повод ареста по случая „Ракел”, изкараха дълъг и тежък ден.

И когато тя най-сетне се прибра у дома и се мушна в леглото, малкият я държа будна почти цяла нощ. Днес Катрине — всъщност не без основание — се надяваше вчерашният маратон да не се повтори. Понеже нито една медия не оповести името на Свайн Фине, възникна вакуум, своеобразно око на бурята, където — поне за известно време — ги очакваше затишие. Но беше още твърде рано сутринта, за да се предвиди какво ще им донесе днешният ден.