Ю Несбё - Нож

Хари се изправи.

— С прискърбие ще съсипя замислената екзекуция, Хуле. Признавам. Меа culpa [Аз съм виновен.]. Аз убих съпругата ти Ракел Фауке.

Хари застина, фине обърна лице към тавана.

— С нож — прошепна той. — Но не с този, който държиш в момента. Докато умираше, тя крещеше. Викаше името ти. „Харииии, Харииии”…

Хари усети как у него се надига онзи, другият гняв. Студеният гняв, който го прави хладнокръвен. И безумен. От неговата поява се опасяваше. Не биваше да се оставя да го завладява.

— Защо? — попита Хари с внезапно спокоен глас и нормално дишане.

— Защо?

— Какъв беше мотивът ти?

— Не е ли очевидно? Същият като твоя сега, Хуле. Отмъщение. Намираме се в класическа кървава вражда. Ти уби сина ми, аз — съпругата ти. Това правим ние, хората. Това ни отличава от животните: отмъщаваме си. Този акт е продиктуван от рационални подбуди, но ние дори не възприемаме отмъщението като разумно действие. Просто усещаме колко е велико. Така ли се чувстваш сега и ти, Хуле? Превръщаш собствената си болка в чужда; в болката на друг човек, който — внушил си на самия себе си — е виновен, задето ти страдаш.

— Докажи го.

— Кое?

— Че си я убил. Кажи ми нещо, което друг освен извършителят не би могъл да знае за престъплението или за мястото, където е извършено.

— „На Хари с ного обич”. Без „м”.

Хари премига.

— „От Олег” — продължи Фине. — Издълбано върху дъска за рязане на хляб, окачена на стената между горните шкафове и кафемашината.

В настъпилата тишина се чуваше само капенето на кръвта, равномерно подобно на тракане на метроном.

— Ето ти самопризнанието. — Фине пак се изхрачи и плю. — Пред теб се откриват две възможности. Тикваш ме в ареста да ме осъдят според норвежкото законодателство. Така би постъпил един полицай. Или постъпваш като нас, убийците.

Хари кимна. Пак приклекна. Вдигна зара. Събра шепи и го разклати. После го пусна да се търколи върху бетонния под. Огледа го замислено, прибра го в джоба си, грабна ножа и се изправи. Слънчевата светлина, проникваща между дъските, проблесна в острието. Хари застана зад Фине, обхвана челото му с лявата си ръка и притисна главата му към гърдите си.

— Хуле? — гласът на Фине изтъня. — Хуле, недей…

Фине дръпна белезниците. Хари усети как трепери тялото му.

Най-сетне да усети малко страх от смъртта.

Хари издиша и пусна ножа в джоба на палтото си. Без да отпуска хватката, извади носна кърпичка от джоба на панталона си и избърса с нея кръвта под носа, около устата и по брадичката на Фине. Старецът сумтеше и ругаеше, но не се съпротивляваше. Хари откъсна две парченца от кърпичката и ги натъпка в ноздрите му. После прибра кърпичката обратно в джоба си, заобиколи скамейката и огледа резултата. Фине пъхтеше, все едно е пробягал четиристотин метра на спринт. Понеже Хари си беше увил ръката в тениската му, по лицето на престъпника нямаше разкъсни рани. Само подутини и кръв от носа.

Хари излезе навън, събра малко сняг в тениската, върна се и наложи „компреса” върху лицето на Фине.

— Опитваш се да ме направиш достатъчно представителен, та да заявиш, че не се е случвало ли? — попита Фине, който вече се бе успокоил.

— За това е прекалено късно. Да, ще ми наложат наказание, но то ще съответства на тежестта на нанесената телесна повреда. Затова го приеми като смекчаване на вредата. Пък и ти ме провокира, защото искаше да те пребия.

— О, така значи, искал съм.

— Разбира се. Искаше да осигуриш на адвоката си видими белези, че си бил малтретиран по време на полицейски разпит. Защото всеки съдия ще обяви за негодни самопризнания, изтръгнати с насилие. По тази причина си призна за убийството — защото самопризнанието ще те измъкне оттук, а после няма да ти навреди по никакъв начин.

— Възможно е. Така или иначе, ти нямаш намерение да ме убиваш.

— Сигурен ли си?

— Иначе вече да си го направил. Навярно греша: не го носиш в себе си.

— А трябва ли?

— Както ти сам каза: вече е твърде късно. Компресче с лед не може да поправи стореното. Ще се измъкна.

Хари взе телефона от скамейката, изключи диктофона и набра Бьорн Холм.

— Да?

— Хари съм. Хванах Свайн Фине. Току-що призна пред мен, че е убил Ракел. Записах всичко.

В последвалата пауза Хари чу детски плач.

— Наистина ли? — бавно попита Бьорн.

— Наистина. Искам да дойдеш и да го арестуваш.

— Аз ли? Не каза ли, че вече си го арестувал?

— Не, не съм го арестувал. — Хари погледна Фине. — Официално съм отстранен от служба и в случая се явявам частно лице, което държи друго частно лице мимо волята му. Фине може и да внесе оплакване срещу мен, но съм сигурен, че ще погледнат снизходително на провинението ми, защото все пак той е убил съпругата ми. Важното сега е той да бъде заловен и разпитан от правоспособни полицаи в съответствие със законовите изисквания.