Ю Несбё - Нож

Беше получил текстово съобщение със снимка.

Пулсът му се ускори.

Чукна два пъти с показалец върху дисплея и сърцето му мигом замря. Свайн Фине Годеника стоеше с глава, наведена към обектива, и поглед, насочен малко по-нагоре. Небето над него беше обагрено в червеникаво сияние.

Хари скочи от дивана, намъкна си панталоните, сгънати на пода, по пътя към външната врата си навлече с мъка тениска, грабна палтото, обу си кубинките и хукна надолу по стълбите. Бръкна в джобовете на палтото и опипом установи, че всичко, което беше пъхнал снощи, си беше там: ключовете за колата, чифт белезници, пистолетът „Хеклер и Кох”.

Бутна портата, вдиша студения сутрешен въздух и се качи във форда, паркиран до бордюра. Три минути и половина, ако бяга. Но колата му трябваше за втората част. Изруга тихо, защото двигателят не запали от раз. Нямаше да мине на следващия техническия преглед. Пак завъртя ключа и натисна газта. Готово! Потегли с леко поднасяне по мокрите павета на утринно смълчаната улица „Сгенберг”. Колко дълго стоят хората до гроб на близък? Изпревари заформящата се колона по „Юлеволсвайен”, паркира на тротоара по „Акершбакен” точно пред северната порта на гробището „Нашия Спасител”, включи аварийните светлини и остави колата отключена, а служебната си значка постави на видно място върху арматурното табло.

Влетя на бегом през портата и вътре спря. От мястото си — на билото на полегато спускащия се терен — веднага видя самотната фигура, застанала пред надгробния паметник. Главата беше сведена, а по гърба се спускаше дълга, дебела индианска плитка. Хари стисна дръжката на пистолета в джоба на палтото си и тръгна. Нито бързо, нито бавно. Спря на три метра от гърба на мъжа.

— Какво искаш?

Само гласът му бе достатъчен по гърба на Хари да полазят тръпки. За последен път чу този хрипкав, еклив свещенически глас в килия в затвора „Ила”. Тогава Хари поиска от Фине помощ да залови човека, положен в гроба отпред. В онзи момент Хари изобщо не подозираше, че Валентин Йертсен е син на Свайн Фине. Сега, постфактум, му се струваше, че е трябвало да се досети; да съобрази, че болните, садистични фантазии на двамата маниаци всъщност имат еднакъв генетичен произход.

— Свайн Фине — произнесе Хари и усети как дрезгавият му глас потрепери. — Арестуван си.

Не чу Фине да се смее, само видя как раменете леко се разтресоха.

— Това май е редовната ти реплика, когато ме срещнеш, Хуле.

— Ръцете на гърба.

Фине въздъхна тежко. Изви ръце на гърба си с непринудено движение, сякаш просто заемаше по-удобна поза.

— Ще ти сложа белезници. Преди да ти е хрумнала някоя глупост, те предупреждавам, че съм насочил пистолет към кръста ти.

— В кръста ми ли ще стреляш, Хуле? — Фине завъртя глава към него и се ухили.

Кафявите очи. Месестите влажни устни. Хари дишаше през носа. Запази хладнокръвие. Не се поддавай на емоции, не мисли за нея, а само за непосредствените ти действия. За прости, рутинни неща.

— Защото си мислиш, че повече ме е страх да осакатея, отколкото да умра?

Хари си пое дълбоко въздух в опит да овладее треперенето.

— Защото искам да направиш самопризнания, преди да умреш.

— Както си изтръгнал самопризнания от моето момче? След това ли го застреля?

— Наложи се, защото той оказа съпротива при ареста.

— Или по-скоро така ти се иска да си спомняш случката. Така ще си я спомняш и след като застреляш мен.

Хари видя дупката в дланта на Свайн Фине. Напомняше му за Торгхатен — планината с дупка, през която прониква дневна светлина. В зората на кариерата си Хари прониза ръката на престъпника с куршум. По-силно прикова вниманието му обаче другата ръка на Фине. Със сива каишка около китката. Без да снижава пистолета, Хари хвана китката му със свободната си ръка и я завъртя. Натисна копчето отстрани на циферблата и червените цифри, които показваха часа и датата, светнаха. Щракването на белезниците прозвуча като мокра целувка в безлюдното гробище.

Хари завъртя ключа на колата наляво и двигателят издъхна.

— Красиво утро — отбеляза Фине, докато през предното стъкло на форда гледаше към фиорда под тях. — Но защо не сме в Главното управление?

— Реших да ти предоставя избор — отвърна Хари. — Признаваш за убийството тук и сега и те откарвам да закусиш в топла килия в ареста. Или отричаш и двамата влизаме в оня нацистки бункер.

— Хе-хе. Харесвам те, Хуле. Ненавиждам те като човек, но личността ти ми допада. — Наплюнчи устни. — Признавам, естествено. Тя…