Ю Несбё - Нож

Една нощ — минаваше дванайсет — Кая чу сирени и от прозореца на стаята си зърна полицейски буркани. Понеже отдавна се тревожеше защо Хала още не се е прибрала, се облече и излезе. Полицейски автомобили стояха паркирани до тъмна пресечка. Не бяха опънали заградителна лента и на мястото вече се бяха струпали любопитни зяпачи — млади афганистанци в кожени якета, имитация на „Гучи” и „Армани”. Общо взето само такива хора се мяркаха по улиците по това време на денонощието. Колко местопрестъпления бе посетила Кая по време на службата си в Отдела за борба с насилието? И въпреки това онази гледка още й докарваше кошмари. Шалварите на Хала бяха разпорени с нож и висяха на дрипи, а отдолу се подаваше кожата й. Главата й бе наведена назад в неестествен ъгъл — навярно вратът беше счупен, а в прерязаното й гърло зееше широка рана. Кая виждаше розовата, вече пресъхнала лигавица. Наведе се над трупа. От шева на гърлото изскочи рояк канални мухи подобно на черен дух от вълшебна лампа и обезумяла, Кая размаха ръце да ги прогони.

Аутопсията показа, че непосредствено преди убийството Хала е осъществила полово сношение. Макар обективните находки да не изключваха вероятността актът да е бил доброволен, предвид обстоятелствата и факта, че Хала е била необвързана и е спазвала строгите канони на дълбоко религиозните хазари, следователите предположиха, че става дума за изнасилване. Полицията така и не откри извършителя или извършителите. Една всеизвестна истина гласеше, че рискът да те изнасилят на улицата е несравнимо по-малък от риска да те отнесе взривила се крайпътна бомба. След падането на талибанския режим броят на изнасилванията намаля, но полицията подозираше именно талибанска следа в престъплението. Целта навярно е била да покажат какво очаква афганистанките, които работят за Международните сили за поддържане на сигурността, за „Решителна подкрепа” и други западни коалиции. Изнасилването и убийството на Хала изплашиха жените в жилищната общност. Кая ги научи да боравят с огнестрелно оръжие, а този пистолет — който се предаваше от ръка на ръка подобно на щафетна пръчка, когато някоя от жените излизаше по работа след мръкване — по странен начин ги сплоти в един отбор. Отбора на хвърчилата.

Кая премери пистолета в дланта си. Докато работеше в полицията, зареденото огнестрелно оръжие в ръката й винаги й вдъхваше смесица от страх и усещане за сигурност. В Афганистан започна да гледа на пистолета като на необходим инструмент, чиято наличност цениш високо. По същия начин възприемаше и ножа. Рогер я научи да борави с него. Пак той я научи, че в Червения кръст — или поне в неговия Червен кръст — хората защитават живота си. Ако се наложи, с цената на убийство. Кая си спомняше, че при запознанството си с Рогер си помисли, че този изфинен, почти префърцунен и прекалено красив, снажен рус швейцарец не е мъж като за нея. Сгреши. И същевременно се оказа напълно права. Но що се отнася до убийството на Хала, не грешеше. Беше изцяло права.

Зад престъплението не стояха талибани.

Кая знаеше кой го е извършил, но не разполагаше с доказателства.

Стисна здраво дръжката на пистолета. Ослушваше се. Дишаше. Чакаше. Емоционално притъпена. Ето това беше много странно; сърцето й блъскаше, все едно е на ръба да получи панически пристъп, и същевременно изпитваше пълно безразличие. Боеше се от смъртта, но и не гореше от желание да живее. И въпреки това успя да мине между капките по време на редовния дебрифинг [10] Дебрифинг — психологическа беседа след преживян остър травматичен стрес, чрез която се цели да се минимизира психичната вреда, нанесена на жертвата. — Бел. прев. при психолога в Талин на път за вкъщи. Успя да се промъкне под радара.

Хари се събуди. Всичко си беше същото. Трябваха му две-три секунди, за да си спомни, да съобрази, че това не е било просто кошмар, и в диафрагмата му се заби юмрук. Той се претърколи странично и прикова поглед в снимката върху ниската масичка. Ракел, Олег и Хари, усмихнати, седнали върху объл камък сред нападала шума. Кадър от една от техните разходки, които Ракел толкова обичаше и които Хари май също бе обикнал. И за пръв път той си помисли: ако това е началото на деня и предстои да става още по-лошо, колко такива дни ще успея да понеса? Тъкмо преди да си отговори, съобрази, че не будилникът го бе изтръгнал от съня, а телефонът вибрираше едва чуто до снимката, сякаш пърха колибри. Хари грабна апарата.