Ю Несбё - Нож

— Изчакай да включа диктофона. — Хари измъкна телефона от джоба на палтото си.

— … участва доброволно — сви рамене Фине. — Дори ми се струва, че й хареса повече, отколкото на мен.

Хари преглътна с мъка и стисна очи за миг.

— Харесало й е? Кое? Забитият нож в корема ли?

— Нож? — Фине се завъртя и погледна Хари. — Опънах я до оградата точно зад мястото, където ме арестува. Наясно съм, разбира се, че е забранено да се чукаш в гробищен парк, но понеже тя много настояваше за още, ми се струва справедливо тя да поеме по-голямата част от глобата. Наистина ли се е оплакала в полицията? Навярно се е разкаяла за непристойното си поведение. Да, не бих се учудил. А е възможно дори да е твърдо убедена в своята версия за събитията. Срамът е способен да преиначи спомените ни. Един психолог в затвора се беше опитал да ми обясни компаса на срама на Доналд Нейтънсън: толкова много, видите ли, съм се срамувал, дето съм убил онова момиче — както ме обвинихте вие — че за да избягам от срама, съм изтласкал спомена. Тук случаят е точно такъв. Дагни толкова се срамува от похотливостта си в гробището, че паметта й извърта преживяването в изнасилване. Да ти звучи познато, Хуле?

Хари понечи да отговори, но му се догади. Срам. Изтласкване. Белезниците издрънчаха, когато Фине се наведе напред на седалката:

— Така или иначе, знаеш как завършват подобни обвинения, когато има дума срещу дума, липсват свидетели и веществени доказателства. Ще ме оправдаят, Хуле. Единственият начин да ме вкараш на топло за изнасилване е да ми изтръгнеш насилствено самопризнание и ти си наясно. Съжалявам, Хуле. Виж, за чукането на обществено място признавам. Разполагаш с достатъчно основания да ми наложиш глоба. Още ли важи предложението за закуска?

— Нещо лошо ли казах? — засмя се Фине, докато газеше през калния сняг. Падна на колене, Хари го изправи и го блъсна към бункера.

Хари приклекна пред дървената скамейка. На пода отпред беше оставил всичко, открито при обиска на Свайн Фине: зар от сивосин метал, две-три стотачки и дребни монети. Билети за трамвай или автобус не откри. Нож в кожен калъф. Имаше кафява дървена дръжка и късо острие. Дали с него бе извършил убийството? Не личаха следи от кръв. Хари вдигна поглед. Отпори една от дъските пред амбразурата, та в помещението да прониква малко светлина. Случваше се по пътеката отпред да мине някой бягащ за здраве, но не и преди снегът да се разтопи напълно. Никой нямаше да чуе писъците на Свайн Фине.

— Хубав нож — отбеляза Хари.

— Колекционер съм. Имах двайсет и шест броя. Конфискувахте всичките, помниш ли? После така и не ми ги върнахте.

Светлината от ниското сутрешно слънце озаряваше лицето и голото до кръста тяло на Свайн Фине. Той нямаше напомпаните обемни мускули, които затворниците трупат след еднообразно вдигане на тежести в тесните фитнес зали зад решетките. Неговата мускулна маса беше изчистена, без мазнини.

„Фигура на балетист — помисли си Хари. — Двойник на Иги Поп.” Фине седеше на дървената скамейка с ръце прекарани зад облегалката. Хари му събу и обувките, но му позволи да остане с панталон.

— Помня ножовете — каза Хари. — За какво ти е зарът?

— За да вземам трудни житейски решения.

— Като Люк Райнхард ли? Да не си чел „Човекът зар” [11] „Човекът зар” — емблематичен роман от 1971 година, издаден под псевдонима Люк Райнхард (истинското име на автора е Джордж Кокрофт). Героят в романа също носи името Люк Райнхард. Решава да предостави ключово решение в живота си на игрален зар и, изкушен от възможността да отхвърли отговорността от себе си, започва безпрекословно да изпълнява волята на зара. — Бел. прев. ?

— Аз не чета, Хуле. Но задръж зара. Подарявам ти го. Когато се колебаеш как да постъпиш, остави жребият да реши. Повярвай ми, ще изпиташ неописуемо облекчение.

— Защото е по-освобождаващо да решава случаят, отколкото ти ли?

— Разбира се. Представи си, че ти се иска да убиеш някого, но не можеш да се решиш. И ти е нужна помощ. От съдбата. Ако зарът ти каже да извършиш убийството, виновна ще е съдбата. Тя освобождава от отговорност теб и свободната ти воля, разбираш ли? Нужно е само едно хвърляне.

Хари провери за втори път дали диктофонът е включен и постави телефона върху скамейката. Пое си дъх.

— Хвърли ли зар, преди да убиеш Ракел Фауке?

— Коя е Ракел Фауке?

— Съпругата ми. Убийството е било извършено в кухнята ни в Холменколен преди десет дни.

Хари забеляза как нещо затанцува в очите на Фине.