Ю Несбё - Нож

— Благодарим, че ни приехте толкова бързо — каза Юхан Крун.

— Моля — кимна Гюнар Хаген.

— Е, добре. В такъв случай минавам по същество.

„Стандартна реплика на човек, който се чувства в свои води, когато разговорът се води делово” — помисли си Катрине. Защото, макар очевидно да обичаше да е в светлината на прожекторите, Юхан Крун беше преди всичко задръстен работохолик и сухар. Маститият адвокат наближаваше петдесет, а още имаше момчешки вид. Някога жертва на тормоз, сега носеше професионалната си слава и новопридобитото си самочувствие като броня. Това — за тормоза — Катрине го прочете в негово интервю в едно списание. Не ставаше дума за шамари и юмруци през междучасието — ежедневието на Катрине в училище — а за заядливи подмятания и чакани, но така и неполучени покани за рождени дни и игри — онзи тип тормоз, за жертва на какъвто днес се обявява едва ли не всяка втора знаменитост, а впоследствие я превъзнасят за откровеността й. В интервюто Крун дори твърдеше, че себеотрицателно се стараел да изпъкне, та да улесни живота на други отличници и да им спести тормоза. Точно по тази причина Катрине намираше за странно как така човек с претенциите на борец за справедливост е опериран от чувство за емпатия. Е, Катрине си даваше сметка, че донякъде е предубедена. Все пак двамата се намираха от двете страни на барикадата и работата на Крун не беше да проявява съчувствие към жертвите на предполагаемото престъпление. Навярно способността на един адвокат да се абстрахира от страданието на жертвата и да се съсредоточава единствено върху благото на клиента си се явява необходима гаранция за съблюдаване на законността. Тази способност беше и необходимо условие за личното благоденствие на съдебния защитник. Ето това, последното, я притесняваше. Както и фактът, че беше претърпяла твърде много загуби срещу него.

Крун хвърли поглед към часовника марка „Патек Филип” на лявата си ръка и изпъна дясната към седналата до него млада жена, облечена в дискретен, но безбожно скъп костюм „Hermfcs”. Навярно се е дипломирала с отличие в юридическия факултет, предположи Катрине Брат. Стана ясно, че бутерките, останали от вчерашното заседание, и днес няма да бъдат изядени.

С отработено движение, подобно на операционна сестра, която подава скалпел на хирурга, младата жена постави жълта папка в ръката на Крун.

— Покрай този случай се вдигна много медиен шум — подхвана адвокатът. — А това не е от полза нито за вас, нито за моя клиент.

„Но облагодетелства теб” — помисли си Катрине и се запита дали от нея се очаква да налее кафе на гостите и на главния секретар на полицията.

— Затова, предполагам, от взаимен интерес е да постигнем споразумение в най-кратък срок. — Крун разгърна папката, но не надникна вътре.

Катрине не знаеше дали са истина, или мит слуховете за феноменалната зрителна памет на Крун. Навремето по студентските партита редовно карал състудентите си да назоват произволно число между едно и три хиляди седемстотин и шейсет — толкова са страниците на „Закони на кралство Норвегия” — и после цитирал по памет целия текст от съответната страница. Партита на зубрачи. Само на такива канеха Катрине като студентка. Беше много красива, но същевременно аутсайдер с кожените си дрехи и пънкарската прическа. Всъщност не движеше нито с пънкарите, нито с отворковците и вървежните. Затова задръстеняците я поканиха да се присъедини към тях. И на тях отказа. Не искаше да влиза в изтърканата роля на хубавица, солидаризираща се с чаровни неудачници-зубъри. Защото Катрине Брат си имаше достатъчно проблеми. Дори предостатъчно. Диагнозите на психиатрите се сипеха като зърна на градушка. Е, и с тях намери начин да се справи.

— След като моят клиент беше арестуван по подозрение, че е извършил убийството на Ракел Фауке, срещу него се появиха три обвинения в изнасилване. Едното постъпи от хероиновозависима жена, която вече два пъти, в качеството си на жертва на изнасилване, е получавала държавно обезщетение, обосновано с меко казано неубедителни доводи и без наличието на осъдителна присъда. Днес втората, завела иск срещу моя клиент, пожелала да го оттегли. По обвинението на третата, Дагни Йенсен, няма как да се заведе дело, защото тя не разполага с медицинско свидетелство, а по думите на моя клиент ясно е заявила съгласие за половия акт. Дори мъж с изтърпяна присъда за изнасилване зад гърба си има право на сексуален живот, без да става лесна плячка на полицията или на всяка жена, разкаяла се за своя необмислена постъпка.