Ю Несбё - Нож

По дърветата Руар Бор отсъди, че не духа вятър. Температурата беше около десет градуса. Лебедът се движеше с около метър в секунда. Той си представи как куршумът пръсва малката главица. Как шията изгубва грациозната си извивка и се сгърчва подобно на змия върху тебеширенобялото тяло. Дори за снайперист от Норвежкия антитерористичен отряд беше трудно да улучи от такова разстояние. Но Руар Бор не беше обикновен снайперист. Изпусна въздуха от дробовете си и премести прицелната точка върху малкия остров до моста. Там се гушеха майката лебед и малките й. Обходи с поглед островчето педя по педя, после и езерото, но не видя нищо. Въздъхна, свали пушката, опря я до стената и отиде до тракащия, усилено трудещ се принтер, от който се подаваше краят на лист А4.

Руар направи скрийншот на снимката, току-що публикувана в сайта на „Ве Ге”. Сега огледа внимателно отпечатаното лице. Широк, сплескан нос. Месести устни, извити в усмивка. Силно опъната назад коса, вероятно събрана на тила в опашка или плитка — ето затова очите на Свайн Фине бяха толкова тесни. Оттам идваше и враждебното му излъчване.

Принтерът избута оставащата част от листа с последен, провлечен стон, все едно нямаше търпение да се отърве от този противен човек. С демонстративно арогантна гордост той току-що бе признал за убийството на Ракел Фауке — подобно на талибаните, които охотно поемат отговорност за всяка бомба, избухнала в Афганистан — особено ако атаката е взела много жертви. Присвояваха си убийството. Някои войници, изпратени на служба в Афганистан, също при сгоден случай се кичеха с чужди лаври за ликвидирането на талибани. Понякога постъпките им си бяха чисто мародерство. Руар беше ставал свидетел как след хаотични сблъсъци войници се бият в гърдите, че са убили толкова и толкова противници, а след като прегледат записите на видеокамерите, монтирани върху каските на загиналите си бойци, командирите откриват, че попаденията във вражите редици всъщност са дело на паднали в битката.

Руар Бор придърпа листа и отиде в другия край на просторната изба. Закрепи разпечатката върху една от мишените над металната кутия, където падаха изстреляните куршуми, и се отдалечи на разстояние десет метра и половина. Затвори прозореца от трислойно оловно стъкло и си сложи антифоните. После взе пистолета „High Standard HD 22”, оставен до настолния компютър, и без да се подготвя повече, отколкото би могъл при напечена боева ситуация, се прицели и дръпна спусъка. Един. Втори. Трети път.

Свали си антифоните, посегна към поставения наблизо заглушител и го прикрепи към дулото на пистолета. Заглушителите променят баланса. Все едно взе друго, съвсем различно оръжие. По стълбите към избата затрополиха стъпки.

— По дяволите — промърмори той и затвори очи.

Повдигна клепачи и видя бледото, шокирано и разярено лице на Пиа.

— Изкара ми ангелите! Мислех, че съм сама вкъщи!

— Извинявай, Пиа, но и аз си мислех същото.

— Извиненията ти не вършат работа, Руар! Обеща ми повече никакви стрелби вкъщи! Прибирам си се аз най-спокойно от магазина и какво заварвам? Впрочем, ти защо не си на работа? И защо си гол? Какво е това чудо по лицето ти?

Руар Бор погледна надолу. Мамка му, наистина беше гол. Прокара показалец по лицето си и погледна пръста.

Черната маскировъчна боя на Норвежкия антитерористичен отряд.

Остави пистолета върху бюрото и натисна произволен клавиш на компютъра.

— Днес съм хоум-офис.

В осем вечерта разследващата група се беше събрала в Юстисен” — бара, където служителите от Отдела за борба с насилието редовно се събираха — и при успех, и при несполука. Скаре прояви инициатива и предложи да отпразнуват разкриването на случая, а Катрине не намери контрааргументи. Нито пък обяснение защо изобщо търси контрааргументи. Отбелязването на победите се беше превърнало в традиция, сплотяваше колектива и беше редно идеята да се съберат в „Юстисен” по повод самопризнанията на Фине да даде именно тя, ръководителката на отдела. А фактът, че отмъкнаха победата под носа на КРИПОС, допълнително подслаждаше триумфа. По-рано днес Винтер се обади и заядливо попита откъде-накъде нейният отдел е разпитал Свайн Фине, при положение че КРИПОС води разследването. Впоследствие Винтер, макар и с известна неохота, прие обяснението, че извършителят на убийството на Ракел Фауке е бил обвинен и в три изнасилвания, които влизат в ресора на полицейски окръг Осло, и следователно само Отделът за борба с насилието е имал правомощията да сключи подобна сделка. Срещу успеха трудно се намират аргументи.