Ю Несбё - Нож

Тогава защо продължаваше да изпитва неясно безпокойство? Всичко се връзваше и въпреки това нещо не й даваше мира. Онова, което Хари наричаше фалшив тон в изпълнението на симфоничен оркестър. Чуваш го, но не можеш да определиш откъде идва.

— Да не заспа, шефке?

Катрине се сепна, видя редицата от вдигнати за наздравица чаши около дългата маса и на свой ред вдигна своята. Всички дойдоха с изключение на Хари, който не отговори на обажданията й. Сякаш във връзка с тази нейна мисъл телефонът й започна да вибрира и тя нетърпеливо го извади. Погледна екрана. Бьорн. И за миг й хрумна еретичната мисъл да не му вдигне, а по-късно да обясни, че след разпращането на съобщението до медиите телефонът й е прегрял от обаждания — това беше самата истина — и чак по-късно е забелязала името му в списъка с неприети повиквания. После обаче проклетото майчино чувство надделя, Катрине стана, отдалечи се от компанията в коридора към тоалетните и натисна зелената слушалка.

— Да не би детето да е болно?

— Не, не — увери я Бьорн. — Просто исках…

— Какво?

— Да разбера колко, ще се забавиш.

— Ще остана само колкото изисква приличието. Но не мога да си тръгна веднага.

— Е, много ясно. Кой дойде?

— Как кой? Всички от разследващата група.

— Само те ли? Няма ли някой… външен?

Катрине се поизправи. Бьорн беше мил и внимателен мъж. Всички го харесваха заради чара, скромността и спокойната му самоувереност. Но макар тя и Бьорн никога да не бяха обсъждали темата, Катрине не се съмняваше, че той редовно се пита как така е успял да се уреди с мацка, по която минимум половината от мъжете — и част от жените — в Отдела за борба с насилието точеха лиги — поне преди да им стане началник. Бьорн благоразумно не повдигаше въпроса, защото знаеше колко страстоубийствено въздейства комплексиран и хронично ревнив партньор. И досега все бе съумявал да прикрива недоволството си — дори когато преди година и половина Катрине скъса с него и двамата прекараха известно време разделени, преди пак да се съберат. Но с течение на времето ставаше все по-трудно да играят този театър и през последните месеци тя долавяше известна промяна във взаимоотношенията им. Дали защото той стоеше вкъщи с детето, или просто заради недоспиването? А навярно прекалено натовареното й ежедневие през изминалата половин година бе изострило сензитивността й до краен предел.

— Няма външни — отговори тя. — До десет ще гледам да се прибера.

— Остани до по-късно. Просто исках да знам.

— До десет — повтори тя и погледна към вратата; към снажния блондин сред множеството посетители, който търсеше с поглед познати лица.

Катрине затвори.

Той се опитваше да изглежда спокоен, но тя забелязваше напрежението в тялото му, тревожния израз в очите му. Видя я и раменете му мигом се отпуснаха.

— Хари! — възкликна тя. — Ти дойде.

И го прегърна. Възползва се от краткия физически контакт, за да вдъхне уханието му — едновременно толкова познато и толкова чуждо. И за пореден път я порази мисълта, че най-хубавото у Хари Хуле е именно приятният му аромат. Той не ухаеше на парфюм или на свежест. Понякога лъхаше на застоял алкохол, а на два-три пъти бе усещала и остра смрад на пот. Но въпреки това от него се носеше неразгадаемо привлекателна миризма. Защото беше негова. Нима трябва да изпитва угризения, задето си го мисли?

Магнюс Скаре се приближи до тях със светнал поглед и ухилен до уши.

— Казаха, че бил мой ред да черпя — постави длани върху раменете на Хари и Катрине. — Една бира, Хари? Разбрах, че ти си героят. Много фино си подхлъзнал Фине! Ха-ха-ха!

— Една кока-кола — поръча Хари и дискретно се отърси от ръката на Скаре.

Магнюс тръгна към бара.

— Значи пак мина на сух режим, а? — попита Катрине.

— Засега — да — кимна Хари.

— Според теб защо си призна?

— Кой? Фине ли?

— Знам — със самопризнанието си издейства намаляване на присъдата, а той отлично си даваше сметка, че видеозаписът, изпратен на Дагни, ни осигурява солидно доказателство срещу него. Благодарение именно на самопризнанието Фине се измъкна от три обвинения в изнасилване. Въпросът е обаче това ли са били единствените му подбуди.

— Какво по-точно имаш предвид?

— Не мислиш ли, че всеки от нас иска, изпитва потребност да изповяда греховете си?

Хари я погледна. Навлажни изпръхналите си устни.

— Не — отговори.

Катрине забеляза мъж в сако и синя риза да се надвесва над дългата маса на разследващата група. Полицаите го насочиха към нея и Хари. Мъжът кимна и се отправи към тях с енергична крачка.