Ю Несбё - Нож

— Всичко е записано.

— Нищо ли не призна?

— Не. Нарече се сеяч. Ще го чуеш на записа.

Хари успя да преглътне напиращата на устните му ругатня, тръшна се върху скамейката и така блъсна с гръб облегалката, че цялата скамейка се разлюля.

— Какво ще правим сега? — попита Дагни.

Хари прокара длан по лицето си. Откъде Фине бе узнал за готвения капан? Освен Хари и Дагни само Кая и Трюлс бяха в течение. Навярно просто го е прочел по лицето и поведението на Дагни? Беше, разбира се, напълно възможно. Страхът е своеобразен рупор. Така или иначе, въпросът на Дагни какво ще правят оттук насетне беше повече от уместен.

— Трябва да го видя как умира — промълви тя.

Хари кимна.

— Фине е на възраст, на която могат да му се случат много неща. Когато е мъртъв, ще ти съобщя.

Дагни поклати глава.

— Не разбираш. Трябва да присъствам на смъртта му. В противен случай тялото ми може и да приеме, че е мъртъв, но той ще продължава да ме навестява в сънищата ми. Точно както майка ми.

Звуков сигнал извести за получено съобщение и Дагни извади лъскав сребрист телефон от джоба си.

Изведнъж Хари съобрази, че след като бе видял Ракел мъртва, тя не се бе явявала в сънищата му. Или поне не си спомняше да я е сънувал. Защо? А, впрочем веднъж му се присъни безжизненото й лице. Предпочиташе тя да го навестява, дори и мъртва, дори от ъглите на устните й да се гърчат червеи. Само не тази празна студена нищост.

— Мили Боже… — прошепна Дагни.

Дисплеят на телефона озари лицето й. Устата зина, очите се окръглиха от ужас.

Апаратът издрънча върху пода и остана с екрана нагоре. Хари се надвеси над него. Клипчето беше свършило и застинало на последния кадър — циферблат със светещи червени цифри. Хари докосна символа за повторно пускане на клипчето и то започна отначало. Нямаше звук и картината беше с ниска резолюция, а и камерата се клатеше, но Хари различи бял корем, заснет в близък план. От рана в корема бликаше кръв. Космата ръка със сива каишка на часовник се появи в кадър. Всичко стана много бързо. Ръката потъна в раната, а циферблатът светна. Рукна още по-обилна кръв. Камерата се снижи, фокусира часовника и увеличи картината. После кадърът застина. Клипчето свърши. Хари се опита да сподави гаденето.

— Какво… какво беше това? — заекна Дагни.

— Не знам — отвърна той, докато се взираше в последния кадър с циферблата. — Не знам — повтори.

— Не мога… — поде Дагни. — Той ще убие и мен. Сам няма да можеш да го спреш. Защото си сам, нали?

— Да. Сам съм.

— В такъв случай ще трябва да потърся помощ другаде. Длъжна съм да мисля за себе си.

— Направи го.

Хари не можеше да откъсне поглед от застиналата картина. Видеозаписът беше с твърде лошо качество, за да се използва за идентификация чий е разпореният корем и чия е ръката. Но часовникът се виждаше ясно. Както и изписаният върху него час. И датата. 03,00 на 11 март — нощта, когато убиха Ракел.

Ивица слънчева светлина от прозореца озаряваше белия лист върху бюрото на Катрине Брат.

— В оплакването си срещу теб Дагни Йенсен твърди, че си я убедил да подмами Свайн Фине в капан. — Катрине вдигна поглед от листа.

Изтегнал напред крака, Хари седеше полуизлегнат на отсрещния стол. Чифт слънчеви очила „Рей Бан” с черно тиксо от едната страна на рамката скриваха светлосините му очи. Съвсем скоро беше пил. От дрехите и тялото му се носеше не само сладникавата смрад на просмукал се от дни алкохол, която й напомняше за амалгама, старчески домове и изгнили малини. От устата му лъхаше прясна миризма на спирт — освежителна и пречистваща. Накратко: мъжът срещу нея беше алкохолик, който ту закърпваше положението, ту пак подновяваше запоите си.

— Вярно ли е, Хари?

— Да. — Той се изкашля, без да закрие уста с ръка. Върху подлакътника на стола му проблесна пръснала слюнка. — Откриха ли откъде е изпратено видеосъобщението?

— Да. От предплатена карта. Не може да се проследи.

— Свайн Фине. Той го е изпратил. Той е снимал и пак той бърка в разпорения корем.

— Жалко, че не е използвал продупчената си ръка. Иначе щяхме да го идентифицираме със сигурност.

— Той е. Нали видя часа и датата върху часовника?

— Подозрително е, че на същата дата е извършено убийството на Ракел, но говорим за час след предполагаемия час на престъплението, установен от „Съдебна медицина”.

— Ключовата дума тук е „предполагаем”. Не по-зле от мен знаеш, че съдебните лекари не могат да го установят с точност.