Ю Несбё - Нож

Вторачи се в тъмното. Плъзна поглед по протежение на градинската ограда.

Дали той стои някъде там?

Нямаше как да разбере. Тъмата беше непроницаема, а човек като него много добре знае как да се скрие.

Кая трепереше, ала не изпитваше страх. Защото сега вече знаеше, че не е зависима от обкръжението. Че не се нуждае от наставници. Че е способна сама да кове съдбата си.

Замисли се за тембъра на другата жена.

Не, при Александра е.

Собствената си съдба. И съдбата на другите.

Дагни Йенсен се закова намясто. Направи обичайната си неделна разходка покрай брега на Акершелва. Хвърляше трохи на патиците. Усмихваше се на семейства с малки деца и на стопани с кучета. Потърси първите бели съсънки. Стори всичко по силите си да не мисли. Защото бе мислила цяла нощ и сега искаше единствено да забрави.

Ала той не й позволи. Тя прикова поглед във фигурата, застанала пред входа на жилищния й блок. Мъжът тъпчеше с крака намясто, сякаш за да се стопли. Сякаш се бе вкочанил от дългото чакане на студа. Тя понечи да се обърне и да се отдалечи, но неочаквано установи, че не е Фине. Мъжът отсреща беше по-висок.

Дагни тръгна към него.

Косата му не беше дълга като на изнасилвача, а къса, руса и четинеста. Тя се приближи още.

— Дагни Йенсен? — попита той.

— Да?

— Казвам се Хари Хуле. От полицията в Осло.

Думите излизаха от устата му със стържене, все едно ги мелеше воденично колело.

— За какво става въпрос?

— Вчера сте искали да подадете сигнал за изнасилване.

— Размислих.

— Разбрах. Страхувате се.

Дагни го огледа изпитателно. Беше брадясал, с кръвясали очи. Белезникав белег — подобно на диагонален забранителен знак — пресичаше едната му буза. Но макар по лицето му да бе изписана бруталност, подобна на жестокостта върху физиономията на Свайн Фине, нещо смекчаваше тази привидна суровост и го правеше почти красиво.

— Така ли мислите? — попита тя.

— Да. Дойдох да ви помоля да ми помогнете да заловя човека, който ви е изнасилил.

Дагни потръпна.

— Мен? Нещо не сте разбрали, Хуле. Не аз съм жертвата на изнасилването. Ако изобщо е било изнасилване.

Хуле не отговори. Гледаше я настойчиво и сякаш на свой ред я преценяваше.

— Целта му е да забременеете. Сега се надява да носите детето му в утробата си и затова ви държи под око. Идвал ли е тук?

Дагни премига два пъти.

— Откъде знаете…

— Това е коронният му номер. Предупреди ли ви какво ви очаква, ако махнете детето?

Дагни Йенсен преглътна. Само допреди секунди се канеше да го отпрати категорично, но сега се разколеба.

Не знаеше да вярва ли на думите на полицая, че иска да залови Фине. Доказателства липсваха. Но този полицай излъчваше нещо, което не бе срещала у неговите колеги. Решителност. Твърдост. „Следователите и свещениците си приличат — помисли си Дагни. — Вярваме им, защото много силно искаме онова, което казват, да е истина.”

Дагни наля кафе и постави чашите върху малка разтегателна кухненска маса.

Високият полицай едва се напъха между масата и кухненския плот.

— Значи, фине иска да се срещнете в католическата църква във Вика довечера? В девет часа, така ли?

Докато Дагни разказваше, той я изслуша, без да я прекъсва. Не си водеше записки, но кръвясалите му очи почиваха върху нея и й вдъхваха усещането, че попива всяка нейна дума, че краткият филм на ужасите, който непрекъснато се повтаряше в главата й, оживява пред очите му.

— Да — потвърди Дагни.

— Ние, разбира се, можем да го арестуваме в църквата. И да го разпитаме.

— Но ви трябват доказателства.

— Да. Без доказателства рано или късно ще се наложи да го пуснем, а понеже той ще се досети кой го е издал…

— … ще се озова в още по-голяма опасност от сегашната.

Полицаят кимна.

— Точно по тази причина се отказах да подам сигнал срещу него — отбеляза Дагни. — Същото е като да стреляш по мечка, нали? Не я ли повалиш с първия изстрел, ще ти се нахвърли, преди да си заредил за втори. В такива случаи е по-добре изобщо да не натискаш спусъка.

— Мхм. От друга страна, и най-едрата мечка може да бъде повалена с един-единствен, добре прицелен изстрел.

— Как по-конкретно?

Полицаят обгърна с длан чашата с кафе.

— Има няколко начина. Единият е да ви използваме за примамка. Да ви поставим скрито подслушвателно устройство, а вие да измислите как да го накарате да се разприказва за изнасилването.

Хари Хуле заби поглед в масата.