Ю Несбё - Нож

Хари кимна бавно.

— Око за око, зъб за зъб.

— В такъв случай по-логично би било да убие Олег.

— Значи, знаеш името му? — повдигна вежда Хари.

— Когато си пиян, не ти спира устата. И все дрънкаш за бившата си и за хлапето.

— Не е мой син. От предишния брак на Ракел е.

— И това ми каза. Но нима биологията е определяща?

— За Свайн Фине — да. Той не обича Валентин Йертсен като личност — едва ли го е познавал. Обича го само и единствено защото е продължител на неговите гени. Движещата сила на Фине е стремежът да разпространи семето и да умножи потомството си. За него биологията е всичко. Тя го обезсмъртява.

— Пълна психопатщина.

— Дали? — Хари си погледна цигарата. Запита се на кое място на опашката от грозящи го смъртоносни събития се нарежда ракът на белите дробове. — Навярно сме по-подвластни на биологията, отколкото ни се иска да си мислим. Навярно се раждаме заклети привърженици на абсолютната власт на кръвната връзка, расисти и националисти с инстинктивно желание да наложим господството на собствения си род. А впоследствие обществото — в по-голяма или по-малка степен — ни превъзпитава. Или поне повечето от нас.

— Да, въпреки всичко хората искаме да знаем откъде произлизаме в биологичен план. Знаеш ли, че броят на заявките за тест за бащинство се е увеличил три пъти за последните двайсет години?

— Поредният любопитен факт?

— Илюстрира, че представата ни за нас самите е тясно обвързана с наследствените ни белези.

— Мислиш ли?

— Да. — Александра вдигна чашата с вино от нощното шкафче. — В противен случай изобщо нямаше да съм тук.

— В леглото с мен?

— Не: в Норвегия. Дойдох заради баща ми. Майка ми отказваше да говори за него. Знаех само, че е норвежец. След като тя почина, си купих билет и дойдох с намерението да го издиря. През първата година работех на три места. За татко нямах друга информация, освен че най-вероятно е интелигентен, защото мама беше с по-посредствен интелект, а аз завърших с пълно отличие в Румъния и за шест месеца се научих да говоря гладко норвежки. Издирването беше обречена кауза. Отпуснаха ми стипендия да следвам химия в Университета за технически и естествени науки в Тронхайм и после ме взеха на работа в ДНК отдела към Съдебна медицина.

— А достъпът до техните ресурси значително е улеснил задачата ти да намериш баща си.

— Точно така.

— И?

— Открих го.

— Наистина ли? Извадила си голям късмет, защото, доколкото съм запознат, след една година вие изтривате ДНК профилите, изолирани за доказване на бащинство.

— ДНК профилите от заявки на частни лица — да.

— Открила си баща си в полицейската база данни — схвана Хари. — Досие ли е имал?

— Да.

— Мхм. За какво е бил осъден?

Телефонът извибрира в джоба му. Той погледна номера и натисна зелената слушалка.

— Здрасти, Кая. Получи ли есемеса ми?

— Да. — Нежният й глас галеше ухото му.

— И?

— Съгласна съм. Действително си открил мотив Фине да убие Ракел.

— Мхм. Това значи ли, че ще ми помогнеш?

— Не знам.

В последвалото мълчание той чуваше дишането на Кая в едното си ухо, а дишането на Александра — в другото.

— По гласа ти съдя, че си легнал, Хари. Вкъщи ли си?

— Не. При Александра е. — Гласът на румънката прониза тъпанчето му.

— Кой беше това? — попита Кая.

— Ами… Александра.

— Е, в такъв случай не искам да те притеснявам. Лека вечер.

— Изобщо не ме при…

Кая вече беше затворила. Хари погледна дисплея и пъхна телефона в джоба си. Изгаси цигарата в цилиндричната свещ върху нощното шкафче и провеси крака над ръба на леглото.

— Ей, къде тръгна?

— Ще се прибирам. — Наведе се и я целуна по челото.

Хари тръгна на запад с бързи крачки, докато умът му работеше с пълна пара.

Извади си телефона и набра Бьорн.

— Хари?

— Бил е Фине.

— Ще събудиш малкия — прошепна Холм. — Може ли да се чуем утре?

— Свайн Фине е баща на Валентин Йертсен.

— О, мамка му.

— Мотивът е кръвна мъст. Сигурен съм. Трябва да обявите Фине за издирване, а като се сдобиете с адреса, да вземете заповед за претърсване. Откриете ли ножа, случаят е приключен…

— Чувам те, Хари, но Герт най-сетне заспа и аз също трябва да си лягам. Не съм убеден, че разполагаме с достатъчно основания да издействаме заповед за претърсване. Ще искат нещо по-конкретно.

— Било е лична вендета, Бьорн. Заложено е в природата ни. Ти няма ли да отмъстиш, ако някой убие Герт?

— Ама че въпрос.

— Помисли.