Ю Несбё - Нож

Хари затвори и набра Кая Сулнес. Внезапно го споходи мисълта, че си е спомнил на коя улица живее Александра, защото, без значение колко е пиян, винаги си спомня по нещо, паметта му никога не е абсолютно празна. Навярно амнезията, изтрила всички спомени за онази вечер в бар Джелъси”, се дължеше не на поражения от дългогодишната злоупотреба с алкохол, а на нежелание да си спомни.

— Здравейте. Свързахте се с гласовата поща на Кая Сулнес.

— Открих мотива, за който ме питаше — съобщи Хари след сигнала. — Казва се Валентин Йертсен и, както току-що разбрах, е син на Свайн Фине. Йертсен е мъртъв. Аз го убих.

Александра Стурдза издаде провлечен стон, докато протягаше ръце над главата си. Пръстите и босите й крака докоснаха месинговите решетки в горната и долната част на леглото. Тя се обърна ребром, стисна завивката между бедрата си и постави една от големите бели възглавници под главата си. Усмихна се широко и тъмните й очи почти изчезнаха върху суровото лице.

— Много се радвам, че дойде. — И тя сложи длан върху гърдите на Хари.

— Мхм.

Той лежеше по гръб и се взираше в силната светлина от абажура на тавана. Александра го посрещна по дълъг копринен халат, хвана го за ръка и го заведе направо в спалнята.

— Имаш ли угризения? — попита тя.

— Непрекъснато.

— Угризения, задето си тук.

— Не особено. Присъствието ми тук не е нищо повече от поредната индикация.

— За какво?

— Какъв боклук съм.

— Щом и без това изпитваш угризения, защо не се съблечеш.

— Значи, Валентин Йертсен е син на Фине без никакво съмнение? — Хари сключи ръце зад тила си.

— Да.

— Ега ти щафетата. Само си помисли. Валентин Йертсен най-вероятно е резултат от изнасилване.

— Че кой не е? — Тя потърка слабините си в бедрото му.

— Знаеш ли, че Валентин Йертсен изнасилил затворническата зъболекарка по време на посещение в кабинета й? А после нахлузил един от найлоновите й чорапи на главата й и го запалил.

— Стига си дрънкал, Хари. Искам те. В нощното шкафче има презервативи.

— Не, благодаря.

— Да не искаш пак да станеш баща?

— Не говорех за презерватива. — Хари хвана ръцете й, които тъкмо разкопчаваха колана му.

— Да му се не види! — просъска тя. — За какво си ми, щом няма да се чукаме?

— Добър въпрос.

— И защо не искаш?

— Сигурно заради ниското производство на тестостерон.

Александра изсумтя ядосано и се претърколи по гръб.

— Освен че с нея бяхте пред развод, тя е и мъртва, Хари. Кога ще го приемеш?

— Петдневно въздържание прекалено дълго ли ти се струва?

— Много смешно. Но май не го понасяш толкова геройски, колкото си даваш вид, а?

— Симулацията е съществен елемент от преодоляването на тъгата. — Хари повдигна таза си и извади пакета цигари от джоба. — Научни изследвания показват, че напрягането на мускулите за усмивка подобрява настроението. Ако ти се плаче, усмихвай се. В момента спя. Какви са правилата за пушене в спалнята ти?

— Тук всичко е позволено. Но когато някой пуши в мое присъствие, му цитирам текста върху кутията. Тютюнопушенето убива, приятелю мой.

— Мхм. Обръщението е много хитро.

— Целта е да си дадеш сметка, че вредиш не само на себе си, а и на всички, които те обичат.

— Схванах. И така, поемам риска да се разболея от рак и да страдам от още по-жестоки угризения и си запалвам цигара. — Хари дръпна и издиша дим към абажура на тавана. — Обичаш да ти е светло.

— Израснах в Тимишоара.

— И?

— Това е първият град в Европа с електрическо улично осветление. В световен мащаб ни е изпреварил единствено Ню Йорк.

— И затова харесваш светлината?

— Не, но знам, че ти харесваш любопитни факти.

— По какво съдиш?

— Как те заинтригувах с откритието за Фине и неговия син.

— Това е нещо повече от любопитен факт.

— Защо смяташ така?

Хари дръпна от цигарата, но тя нямаше никакъв вкус.

— Защото сега вече мога да докажа, че Фине има достатъчно силен мотив да ми отмъсти. Преследвах Йертсен във връзка с няколко убийства и накрая го застрелях.

— Ти…?

— Той не беше въоръжен, но ме провокира да стрелям, като се престори, че посяга да извади оръжие. За жалост нямаше други свидетели, а от Спецзвеното за вътрешни разследвания поискаха да разчепкат случая, защото бях произвел три изстрела. В крайна сметка ме оправдаха. Нямаше как да докажат, че не съм действал при самоотбрана.

— И Фине знае? Подозираш, че затова е убил съпругата ти?