Ю Несбё - Нож

— Нещо не те разбирам.

— Отстранен съм от длъжност и не мога да работя заедно с разследващия екип. А както и в бокса, един следовател винаги има нужда от спаринг-партньор, с когото да провежда тренировки, за да има резултат. Да му оказва съпротива. Да му дава свежи идеи. Ти си разследвала убийства, а сега нямаш с какво да си запълваш времето.

— Не, Хари. Не.

— Изслушай ме, Кая. — Хари се наведе напред. — Знам, нищо не ми дължиш. Знам, навремето се отдръпнах. Тогава сърцето ми беше разбито — това е обяснение, но не и извинение, че разбих твоето. Съзнавам какво ти причиних, но и да можех да върна времето, пак щях да постъпя по същия начин. Защото бях неспособен да направя друго: обичах Ракел. Знам, моля те за прекалено голяма услуга, но въпреки това си го позволявам. Защото съм на крачка да полудея, Кая. Трябва да се занимавам с нещо, а единственото, което мога, е да разследвам убийства. И да пия. Ако трябва, съм готов да се напия и до смърт.

Кая потрепери.

— Признавам го най-чистосърдечно. Няма нужда да ми отговаряш веднага. Моля те само да си помислиш. Имаш номера ми. А сега те оставям на спокойствие.

Хари стана, обу си кубинките и излезе на улица „Сум”. Спусна се по склона „Нора”, подмина църквата във Фагерборг, после входа на стадион „Бишлет”, който някога събираше публика, а сега напомняше затвор, погледна нагоре към безсмислено ясното небе и докато пресичаше улицата, в ослепителен проблясък зърна буквата Ф да потреперва под ярките слънчеви лъчи. Изцвилиха спирачки на трамвай. Звукът напомняше ехо от писъците на Хари, когато се изправи от пода и едната му кубинка се подхлъзна в кръвта.

Трюлс Бернтсен седеше пред компютъра и гледаше трети епизод от първия сезон на „Щитът”. Беше гледал сериала цели два пъти и сега пак започна отначало. Защото при телевизионните сериали важи максимата за порнофилмите: старите, пионерските са най-хубави. Освен това Трюлс напълно се отъждествяваше с екранния Вик Маккей. Добре де, не напълно. Всъщност Вик олицетворяваше всичко, към което се стремеше Трюлс: беше корумпиран до мозъка на костите, но се придържаше към морален кодекс и така донякъде смекчаваше греховете си. Точно това го кефеше най-много: че Вик е страшно брутален и същевременно голям симпатяга. Защото всичко опира до гледната точка. Зависи от какъв ъгъл наблюдаваш нещата. Нацистите и комунистите също са снимали пропагандни военни филми, та хората да адмирират зверствата им. Нищо не е само черно или само бяло. Всичко е въпрос на гледна точка. Там е разковничето: в гледната точка.

Телефонът звънна.

Крайно обезпокоително.

Хаген въведе „модата” в Отдела за борба с насилието да има дежурен и през почивните дни. Трюлс великодушно предлагаше да поеме дежурствата и на другите си колеги. Първо, и без това нямаше какво друго да прави. Второ, парите и допълнителният отпуск му трябваха за екскурзията до Патая през есента. И трето, по време на дежурството можеше най-спокойно да си клати краката, защото служителят на смяна в централата поемаше всички телефонни обаждания. Трюлс дори се съмняваше дали в централата знаят, че в Отдела за борба с насилието има дежурен през уикенда. Изобщо не възнамеряваше да ги уведомява.

Затова неочакваното позвъняване го обезпокои. На екрана се изписа номерът на дежурната част.

След пет иззвънявания Трюлс изруга тихо, намали звука на сериала, без да го спира, и вдигна слушалката.

— Да? — обади се. От неговите уста тази положителна сричка прозвуча като категорично отрязване.

— От дежурната част съм. Една госпожа се нуждае от съдействие. Иска да разгледа снимки на сексуални престъпници във връзка с изнасилване.

— Случаят е за „Пороци”.

— И ти разполагаш с достъп до тяхната база данни, а те нямат дежурен през уикенда.

— По-добре госпожата да дойде в понеделник.

— По-добре да разгледа снимките, докато споменът е още пресен. Нали затова си дежурен?

— Доведи я — изсумтя Трюлс.

— Тук сме доста заети. Слез да я вземеш.

— И аз съм зает. — Трюлс изчака, но не получи отговор. — Добре, идвам — въздъхна накрая.

— Екстра. Само за сведение: отделът отдавна не се казва „Пороци”. Преименуваха го в „Сексуални престъпления”.

— Да ти го начукам — промърмори Трюлс под нос, затвори и натисна „пауза”. Картината замръзна точно преди една от любимите му сцени: Вик ликвидира колегата си Тери с куршум под лявото око.

— Значи, говорим за изнасилване, което сте видели, а не за престъпление, на което сте станали жертва — поиска да уточни Трюлс Бернтсен и придърпа стол към бюрото. — Сигурна ли сте, че става дума за насилствен акт?