Ю Несбё - Нож

Взеха си връхните дрехи и седнаха на покритата веранда. Гледаше към градина с голи ябълкови фиданки. Нито един от прозорците на втория етаж на отсрещната сграда по „Людер Саген” не светеше.

— Съседът ти вече не те ли пази? — попита Хари и извади пакета цигари.

— Грегер почина миналата година — въздъхна Кая. — На осемдесет и осем.

— И вече си нямаш страж?

Тя сви рамене с ритмично танцово движение.

— Имам чувството, че непрекъснато някой бди над мен.

— Да не си станала религиозна?

— Не. Ще ме почерпиш ли с цигара?

Кая седеше с длани, пъхнати под бедрата. Хари помнеше този неин навик. Беше много зиморничава.

— Спомняш ли си, че седяхме точно тук и правехме съвсем същото преди… колко години? Седем? Осем?

— Да — потвърди тя. — Помня.

Извади ръка изпод бедрото си, сложи цигарата между два пръста и остави Хари да й я запали. Вдиша и изпафка сиво облаче. Държеше цигарата все така неумело както преди седем години. Хари усети сладкия послевкус на спомените. Тогава си говориха за филма „Сега, пътешественико”, за материалистическия монизъм, за свободната воля, за Джон Фанти и за тръпката да крадеш дреболии. После, като своеобразно наказание за няколкото безболезнени секунди, произнасянето на любимото име стегна тялото му в мъчителен спазъм, сякаш завъртяха забит в тялото му нож.

— Значи, според теб Ракел категорично не е имала други врагове освен въпросния Фине. Но откъде тази увереност, че си познавал живота й в подробности? Напълно възможно е двама души да живеят заедно, да делят един покрив и една постеля и въпреки това да си имат тайни.

— Познавах я, Кая. — Хари се прокашля. — А тя познаваше мен. Познавахме се. Нямахме тайни един от…

Той чу треперенето на гласа си и млъкна.

— Разбирам, Хари. Просто не съм сигурна какво очакваш от мен в момента. Да ти бъда утеха или професионален съветник?

— Професионален съветник.

— Добре. — Кая остави цигарата на ръба на дървената маса. — В такъв случай приеми — чисто хипотетично, — че Ракел е имала връзка с друг. За теб вероятно е немислимо да си го представиш, но, повярвай ми, жените ги бива повече в прикриването на любовни афери от мъжете — особено ако имат сериозна причина. Или, по-точно: мъжете са по-неумели в откриването на изневерите.

Хари затвори очи.

— Звучи ми като груба…

— … генерализация? Така е. Ето ти още една: жените изневеряват поради съвсем различни причини от мъжете. Възможно е Ракел да е съзнавала необходимостта да се отдалечи от теб, но да й е бил нужен катализатор, един вид трамплин. Например, случайна забежка. И след като аферата е изпълнила функцията си и Ракел се е освободила от теб, е скъсала и с другия мъж. И — хоп! — ето ти здраво хлътнал и наранен влюбен с мотив за убийство.

— Добре. Ти вярваш ли на тази хипотеза?

— Не, но тя показва, че хрумналите ти възможности далеч не изчерпват всички. Не вярвам в подбудите, които приписваш на Фине.

— Защо?

— Да е убил Ракел само защото ти, в качеството си на полицай, си изпълнил служебните си задължения? Едва ли. Психопати от рода на Фине действат, водени от сексуален нагон, а не от жажда за мъст. Или поне не повече от всички други престъпници. Никога не съм се чувствала застрашена от хора, които съм пратила на топло, независимо какви заплахи са ми отправяли. Едно е да ръсиш гръмки закани, съвсем друго — да поемеш риска да извършиш убийство и да си платиш. За да рискува да прекара следващите дванайсет години зад решетките и вероятно да изгние там, на Фине му е нужен много по-силен мотив.

Ядосан, Хари опъна здраво от цигарата. Разгневи се, защото цялото му същество се бунтуваше срещу думите на Кая. И защото знаеше, че е права.

— И как според теб би ми отмъстил?

Тя отново вдигна рамене с отсеченото и малко детинско движение на танцьорка.

— Не знам. С нещо, равносилно на причиненото му от теб.

— Именно де. Аз му отнех свободата, живота, който той обожава. И той, на свой ред, ми отнема най-любимото ми.

— Ракел. — Кая издаде напред долната си устна и кимна. — За да живееш и да страдаш.

— Именно. — Хари забеляза, че от цигарата му е останал само филтърът. — Ти си много печена полицайка, Кая. Точно затова дойдох при теб.

— В смисъл?

— Нали виждаш, яко съм зациклил. Изцяло олицетворявам отрицателния пример за субективен следовател, подвластен на емоционални импулси: първо формулира заключение и после търси въпроси с надеждата отговорите им да потвърдят първоначалната му теза. Точно поради тази причина си ми нужна, Кая.