Ю Несбё - Нож

Хари бутна портата и жалното й скрибуцане прозвуча като отглас от миналото. Всичко си беше каквото го помнеше. Скърцането на дървената стълба към вратата. Звънецът без име. Мъжките обувки, 46-и размер, които Кая Сулнес държеше пред прага, за да сплашват евентуални крадци или други нежелани нашественици.

Кая отвори и отметна от лицето си кичур, избледнял от слънцето.

Дори размъкнатата вълнена жилетка под скръстените ръце и прокъсаните филцови пантофи си бяха същите.

— Хари — установи тя.

— Понеже си само на няколко крачки от мен, реших да се отбия, вместо да ти звъня.

— Моля? — Тя наклони глава.

— Същото ти казах, когато позвъних на вратата ти за първи път.

— Как изобщо си го запомнил?

„Защото ми беше отнело доста време да измъдря тази реплика и дори я бях репетирал наум” — помисли си Хари и се усмихна:

— Услужлива памет. Може ли да вляза?

Забеляза мимолетно колебание в погледа й и изведнъж съобрази, че дори не му бе хрумнала вероятността Кая да си е поканила компания. Или да живее с някого. Да си има гадже. Или друга причина да го държи отвъд прага си.

— Ако е удобно, разбира се.

— Ъъъ… да… просто… ми дойде малко неочаквано.

— Ако искаш, ще се отбия по-късно.

— Не, не. Влизай, влизай.

Тя отвори по-широко вратата и отстъпи встрани.

Хари се разположи на дивана, а Кая постави чаша димящ чай върху ниска масичка пред него. После седна и сви крака под дупето си. Хари впери поглед в книгата, захлупена с корицата нагоре. „Джейн Еър” от Шарлот Бронте. Спомняше си съдържанието смътно: девойка се влюбва в мрачен самотник, който се представя за вдовец. После обаче се оказва, че съпругата му е жива, макар и душевноболна, и живее затворена в тайна стая в имението му.

— Не ме допускат до разследването — оплака се Хари. — Въпреки че официално съм изключен от кръга на заподозрените.

— В такива случаи това е стандартна практика.

— Не знам дали за следователи, чиито съпруги са станали жертва на убийство, изобщо има установена нормативна рамка. Знам обаче кой го е извършил.

— Знаеш?

— Почти съм сигурен.

— Доказателства?

— Шестото ми чувство.

— Като всички, с които си работил, и аз изпитвам огромен респект към шестото ти чувство, Хари, но убеден ли си, че то е надежден ориентир, когато става дума за собствената ти съпруга?

— Не се осланям единствено на интуицията си. Отхвърлих всички други възможности по метода на изключването.

— Всички ли? — Кая беше обхванала чашата с длани, сякаш си беше направила чай не за да го пие, а за да си топли ръцете. — Доколкото си спомням, един мой ментор ме беше учил, че възможностите далеч не се изчерпват с онези, които са ни хрумнали; че неоправдано възлагаме твърде много на умозаключения, основани на дедуктивен анализ.

— Ракел има един-единствен враг. Дори не е неин, а мой. Името му е Свайн Фине. Известен с прозвището Годеника.

— Що за човек е?

— Сериен изнасилвач и убиец. Наричат го Годеника, защото прави всичко възможно жертвите му да заченат от него и ги убива, ако не износят детето. Като млад следовател работех денонощно, за да го хвана. Беше ми първият. Когато му щракнах белезниците, се смях от възторг. — Хари погледна ръцете си. — Тогава за пръв и последен път съм изпитвал такова щастие от арестуването на престъпник.

— И защо?

Погледът на Хари зашари по разкошния стар тапет с флорални мотиви.

— Причините вероятно са много, а способността ми за самоанализ — ограничена. След като си излежа присъдата и го пуснаха на свобода, още на втория-третия ден Фине изнасилил деветнайсетгодишна девойка и заплашил да я убие, ако направи аборт. Въпреки това тя махнала плода. Седмица по-късно открили момичето, проснато ничком в горичка в Линерю. Всичко наоколо било в кръв и помислили, че е мъртва. Но когато я обърнали по гръб, чули звук. „Мамо” — изрекло детско гласче. Откарали я в болница и успели да я спасят. Детското гласче, оказало се, не било на девойката. От корема й хирурзите извадили говорещо пластмасово бебе с батерии, напъхано и зашито вътре от Фине.

Дишането на Кая се ускори.

— Извинявай, Хари. Малко съм отвикнала.

Хари кимна.

— После пак го залових. Използвах жива примамка и го хванах със смъкнати гащи. Буквално. Запечатано е на снимка. Правена е със силна светкавица и е малко осветена. Наред с това унижение лично се погрижих Свайн Фине да прекара двайсет от седемдесет и седемте си години зад решетките. Освен за изнасилване, лежа и за убийство, което той отрича да е извършил. Ето ти мотив. На това се основава моята интуиция. Може ли да излезем да пушим навън?