Ю Несбё - Нож

— Като казах „молба”, имах предвид категорично настояване.

— Значи, отказваш да обясниш в какви отношения си бил с Ракел Фауке?

— Въздържал се да споделям подробности от личния си живот и ти предлагал да ти представя алибито си, та и двамата да спестим време. Така ти и Винтер ще вложите всичките си сили в залавянето на виновника. Навярно си спомняш от лекциите ми, че ако едно убийство не бъде разкрито в рамките на първите четиресет и осем часа след неговото извършване, спомените на свидетелите избледняват, а следите изстиват и вероятността извършителят да бъде заловен намалява наполовина. Да минем към нощта на убийството, а, Ларшен?

Следователят от КРИПОС се взираше в точка върху челото на Хари, докато ритмично почукваше с химикалка по масата. Хари долавяше нежеланието на Ларшен да погледне Винтер, за да се посъветва с него как да подходи оттук нататък: да притисне ли Хари, или да му позволи да наложи своето.

— Добре — кимна Ларшен. — Съгласен съм.

— Супер. Разказвай.

— Моля?

— Разкажи ми по кое време къде съм бил в нощта на убийството.

Сун-мин Ларшен се усмихна.

— Аз да ти разкажа? Ама ти сериозно ли?

— Предпочетохте да разпитате други преди мен, за да бъдете максимално добре подготвени. На твое място бих постъпил по същия начин, Ларшен. Навярно вече сте говорили с Бьорн Холм и от неговите показания знаете, че вечерта се е отбил да ме вземе от бар „Джелъси”, после ме е завел у нас и ме е сложил да си легна. Бил съм къркан като талпа, не помня абсолютно нищо и нямам никаква представа в колко часа къде съм се намирал. Поради тази причина не съм в състояние да посоча часове и действия, които да опровергаят или да потвърдят думите на Бьорн. Надявам се да сте разговаряли със собственика на „Джелъси”, а евентуално и с други свидетели, и техните показания да подкрепят показанията на Холм. И понеже не знам в колко часа е починала съпругата ми, очаквам ти да ми кажеш имам ли алиби, или не.

Ларшен щракаше автомата на химикалката, докато оглеждаше изпитателно Хари. Напомняше комарджия, който плъзга наляво-надясно игралните чипове, докато се колебае да ги заложи ли, или не.

— Ще ти кажа — отстъпи той и пусна химикалката. — Проверихме базовите станции в района около местопрестъплението в интересуващия ни времеви отрязък. Нито една не е засякла твоя мобилен телефон.

— Дотук изглежда, че съм извън подозрение, но мобилните телефони изпращат автоматично сигнал до най-близката базова станция веднъж на половин час, нали?

Ларшен не отговори.

— Следователно не е изключено да съм влязъл във въпросния периметър и да съм излязъл оттам в рамките на половин час. Или просто да съм оставил мобилния си телефон вкъщи. Затова ще те попитам пак: имам ли алиби?

Този път Ларшен не се стърпя. Погледът му се плъзна към контролната зала. С периферното си зрение Хари видя как Винтер прокара длан по гранитната си глава и кимна леко на следователя си.

— Според показанията на Бьорн Холм двамата сте излезли от бар „Джелъси” в десет и половина. Собственикът на заведението потвърждава. После Холм, по собствените му думи, те завел в апартамента ти и ти помогнал да си легнеш. На излизане се натъкнал на твой съсед — ватмана Гюле, който тъкмо се прибирал от дежурство. Гюле живее на първия етаж под теб. До три след полунощ бил буден и ни уверява, че стените са тънки и щял да чуе, ако ти излизаш от сградата.

— Мхм. Кога е настъпила смъртта на Ракел според „Съдебна медицина”?

Ларшен погледна бележника със записките си, сякаш имаше нужда да потърси информацията там, но Хари знаеше, че всички факти са запечатани дълбоко в паметта на младия следовател; той просто целеше да спечели време, за да реши колко може — и иска — да разкрие пред разпитвания. Хари забеляза и друго: този път, преди да вземе решението, Ларшен не потърси одобрението на Винтер.

— Съдебните лекари базират заключението си върху температурата на тялото, съпоставена с температурата на стаята, защото трупът не е бил местен. Въпреки това определянето на точен час е много трудно, защото трупът е престоял денонощие и половина, преди да бъде открит. По всяка вероятност смъртта е настъпила някъде между десет вечерта и два през нощта.

— Значи, заключението на съдебните лекари окончателно ме вади от кръга на заподозрените?

Костюмираният следовател кимна бавно. Хари забеляза, че Винтер се надига от стола, сякаш за да възрази, но Ларшен не му обърна внимание.