Ю Несбё - Нож

— Да се върнем на ножа — поде Ларшен, след като не получи отговор. — В поставката в кухнята е имало комплект японски ножове. Големината и формата на липсващия съвпада с размера и дълбочината на прободните рани. Ако предположим, че е използван именно той, значи убийството е по-скоро спонтанен акт, отколкото старателно планирано. Съгласен?

— Това е едното възможно обяснение. Другото е, че убиецът предварително е знаел за съществуването на поставката с ножове. Има и трето: убиецът е използвал собствен нож, който е внесъл в къщата, и за да ви обърка, е взел подобен нож от местопрестъплението.

Ларшен пак записа. Хари си погледна часовника и се прокашля.

— Последно, Хуле. Твърдиш, че не познаваш жени, които биха желали смъртта на Ракел Фауке. А мъже?

Хари поклати бавно глава.

— Ами Свайн Фине?

— Питайте него — сви рамене Хари.

— Не знаем къде се намира.

Хари се изправи и свали якето си от закачалката на стената.

— Ако го срещна, ще му предам, че го търсите, Ларшен.

Хари се обърна към прозореца и отдаде чест на Винтер с два пръста към челото. Отговориха му с ехидна усмивка и козируване с един пръст.

Ларшен стана и подаде ръка на Хари.

— Благодаря за съдействието, Хуле. И сам ще намериш пътя.

— Въпросът е дали вие ще успеете — Хари се усмихна кратко на Ларшен, стисна десницата му — още по-кратко — и излезе.

Извика асансьора и докато го чакаше, долепи чело до лъскавата метална пластина отстрани.

Искала е пак да се съберем.

Това облекчаваше ли мъката, или я задълбочаваше? Всичко тези безполезни „ами ако”. Всички тези самобичуващи „защо не направих това и това”. Но и другото — хората се вкопчват отчаяно в жалката надежда, че някъде има място, където онези, които се обичат, които носят корените на Стария Шико [6] Стария Шико — смърч на 9550 години в Швеция. — Бел. прев. пак ще се срещнат. Защото мисълта това да е невъзможно, е непоносима.

Вратите на асансьора се плъзнаха встрани. Кабината пристигна празна. Този клаустрофобично прихлупващ ковчег го канеше да влезе, за да го понесе надолу. Към какво? Към всеобхватен мрак?

Хари не се возеше в асансьори. Не можеше да ги понася.

Поколеба се. И се качи.

Хари се събуди със сепване и огледа стаята. Ехото от вика му още отекваше между стените. Погледна часовника. Десет вечерта. Възстанови в паметта си последните трийсет и шест часа. Прекара ги в повече или по-малко опиянено състояние. Не се беше случило нищо забележително, но въпреки това той съумя да възстанови това денонощие и половина в стройна хронологична последователност. По принцип, дори и след обилен запой, Хари винаги си спомняше какво е правил. Но съботната вечер в бар „Джелъси” беше оставила голямо бяло петно в паметта му. Най-вероятно дългогодишната злоупотреба с алкохол бе започнала да си казва думата.

Хари спусна крака от дивана, докато се опитваше да си спомни кое го накара да изкрещи насън. Успя и съжали, че изобщо се е замислил по въпроса. Държеше лицето на Ракел в шепите си, а мъртвешки изцъклените й очи се взираха — но не в него, а през него, все едно него изобщо го нямаше. Тънък слой кръв покриваше брадичката й, сякаш се бе задавила; сякаш кървав мехур се бе разпукал върху устните й.

Грабна бутилката с „Джим Бийм” от ниската масичка и отпи. Бърбънът вече не му действаше. Отпи повторно. Странното беше, че макар да не бе видял чертите й, застинали в мъртвешка маска — щеше да види лицето на Ракел чак на погребението в петък, — то изглеждаше съвсем истинско в съня му.

Погледна телефона — лежеше потъмнял и безжизнен до бутилката на масичката. Вчера го изключи преди разпита в КРИПОС и оттогава не го беше включвал. А трябваше. Олег сигурно го е търсил. Чакаха ги неизбежни за уреждане формалности. Налагаше се да се вземе в ръце. Вдигна капачката на бутилката с бърбън и я подуши. Не миришеше на нищо. Запрати я към голата стена, обви с пръсти гърлото на бутилката и го стисна в свирепа удушваческа хватка.

В три следобед Хари спря да пие. Причината да не продължи до четири, пет или до края на вечерта не беше конкретно събитие или споходила го специална мисъл. Просто организмът му отказваше да поеме повече алкохол. Включи си телефона, подмина без внимание постъпилите повиквания и есемеси и набра Олег.

— Изплували?

— По-скоро се удавих окончателно — отвърна Хари. — А ти?

— Крепя се на повърхността.