Ю Несбё - Нож

— Мхм. И сега се питате дали пък не е станало друго. Възможно е да съм искал да я очистя, но, като бивш следовател, разбира се, съм бил наясно, че ще попадна сред заподозрените. Затова съм си наел човек да ми свърши мръсната работа и съм си подсигурил алиби. Затова ли продължавам да седя тук?

Ларшен поглади с длан щипката на вратовръзката си с логото на Британските авиолинии.

— Всъщност не. Понеже знаем колко решаващи са първите четиресет и осем часа, искахме просто да изясним някои неща. А после да те попитаме какво се е случило според теб.

— Според мен ли?

— Вече не си заподозрян, но все още си… — Ларшен остави недовършената реплика да увисне във въздуха и после произнесе името с почти театрално отчетливата си дикция: — … Хари Хуле.

Хари погледна Винтер. Затова ли шефът на КРИПОС позволи на следователя си да разкрие пред Хари какво знаят? Защото разследването буксуваше и се нуждаеха от помощ? Или въпросът за версията на Хари беше лична инициатива на Сун-мин? Изведнъж позата на Винтер започна да излъчва странно вцепенение.

— Истина е, значи — кимна Хари. — Убиецът не е оставил нито една-едничка улика на местопрестъплението, така ли?

Хари прие безизразната физиономия на Ларшен за потвърждение.

— Нямам представа какво се е случило — призна Хари.

— Бьорн Холм спомена, че си открил отпечатъци от ботуши в двора ви.

— Така е. Възможно е просто някой да е объркал пътя. Случва се.

— Дали? По външната врата няма следи от взлом, а от „Съдебна медицина” установиха, че твоята… че жертвата е била убита на мястото, където е открита. Това навежда на мисълта, че тя е отключила на убиеца. Ракел Фауке би ли пуснала в дома си непознат?

— Забеляза ли решетките пред прозорците?

— Решетки от ковано желязо пред всички дванайсет прозореца, но не и пред четирите в избеното помещение — обобщи Ларшен, без изобщо да се замисля.

— Това не е параноя, а обяснима предпазливост, на която те е научил съвместният живот с известен детектив, залавящ убийци.

Ларсен записа.

— Да предположим, че е познавала убиеца. Според първоначалната възстановка двамата са стояли един срещу друг. Когато убиецът е намушкал жертвата два пъти с нож в корема, той се е намирал по-близо до кухнята, а жертвата — по-близо до входната врата.

Хари се задъха. В корема. Значи Ракел е изпитвала болки, преди да я прободат в тила — фаталния удар, сложил край и на живота, и на мъките й.

— Убиецът се е намирал съвсем близо до кухнята — своеобразна интимна зона във всеки дом. Това ме навежда на мисълта, че се е чувствал като у дома си. Ще се съгласиш ли с мен, Хуле?

— Възможно е. Или пък е заобиколил Ракел, за да издърпа от поставката ножа, който сега липсва.

— Откъде знаеш…

— Успях да хвърля един поглед на местопрестъплението, преди шефът ти да ме изхвърли.

Ларшен наклони леко глава и погледна Хари, все едно го измерваше.

— Разбирам. Така или иначе, заради близостта на убиеца до кухнята на преден план излиза още една версия: била е жена.

— Жена?

— Знам, рядко се случва, но току-що прочетох за жена, признала за онова убийство с нож на „Борггата”. Дъщерята на жертвата. Ти разбра ли?

— Да, май подочух нещо такова.

— Една жена би била по-малко мнителна към посещението на друга жена и би я пуснала в дома си, дори да не се познават добре, не мислиш ли? Не знам защо, но в моите представи е по-естествено една жена да влезе в кухнята на друга, отколкото същото да направи мъж. Добре де, може да звучи малко пресилено.

— Съгласен съм c теб — потвърди Хари, без да уточнява дали има предвид предположението на Ларшен, или самокритичната преценка накрая. Или просто е съгласен с всички негови разсъждения; същото си е помислил и той, докато е разглеждал местопрестъплението.

— Сещаш ли се за жени с евентуален мотив да наранят Ракел Фауке? — попита Ларшен. — Например, от ревност?

Хари поклати глава. Можеше, разбира се, да спомене Силие Гравсенг, но му се струваше излишно. Преди няколко години тя беше негова студентка в Полицейската академия и най-много от всички негови обожателки отговаряше на описанието „вманиачена преследвачка”. Една вечер нахълта в кабинета му и се опита да го прелъсти. Хари я отблъсна и за да му отмъсти, Силие го обвини в изнасилване. В показанията й обаче имаше толкова фрапантни противоречия, че адвокатът й Юхан Крун я убеди да оттегли оплакването и в крайна сметка Силие Гравсенг напусна Академията. След инцидента се беше отбила в дома на Ракел — не за да я нарани или за да я заплаши, а за да я помоли за извинение. Въпреки това вчера Хари си направи труда да провери Силие — навярно защото още помнеше омразата в погледа й, когато се почувства нежелана. Или защото липсата на улики подсказваше, че извършителят е запознат със спецификата на процесуално-следствените действия. Или защото държеше да изключи всички потенциални извършители, преди да произнесе окончателната присъда. И да наложи безапелационното наказание. Проверката приключи бързо и показа, че в нощта срещу неделя Силие Гравсенг, в момента охранителна в Тромсьо, е била на смяна — на 170 мили от Осло.