Ю Несбё - Нож

— Просто гледам да съм ангажиран. Това донякъде ми носи облекчение. Старая се да държа ума си зает с разни организационни въпроси. Започнах да мисля какво ще правим с къщата… — Млъкна, вдигна длан пред лицето си и притисна палеца и средния пръст към слепоочията си. — Кощунствено, нали? Мама още не е изстинала, а аз… — Пръстите масажираха слепоочията, а адамовата ябълка подскачаше нагоре-надолу.

— Не е кощунствено. Умът ти търси начин да заобиколи болката. Аз намерих начин, но не ти го препоръчвам. — Хари отмести настрани празната халба помежду им. — Известно време може и да успееш да надхитриш болката, но все някога тя ще те намери. Когато се поотпуснеш, когато свалиш гарда, когато главата ти се подаде на сантиметър над ръба на окопа. Дотогава ти е разрешено да не чувстваш почти нищо.

— Изпитвам пълна апатия — описа състоянието си Олег. — Преди малко се усетих, че днес не съм ял нищо, и си купих пикантен кренвирш. Полях го с най-лютата горчица — само и само да изпитам нещо. Познай какъв беше резултатът.

— Досещам се. Нулев. Не си изпитал абсолютно нищо.

— Абсолютно нищо — повтори Олег и премига учестено, сякаш в окото му беше влязла прашинка.

— Болката ще дойде — увери го Хари. — Няма нужда да я търсиш. Ще те намери сама. Теб и всичките пробойни в бронята ти.

— Теб намери ли те?

— Аз спя. И полагам усилие да не се събуждам.

Хари погледна дланите си. Би дал всичко, за да облекчи болката на Олег, да я понесе вместо него. Какво да му каже? Че първия път, когато изгубиш много близък човек, е най-болезнено. Дори вече сам не знаеше дали е вярно. Хари се прокашля:

— Докато групата за оглед приключи, къщата ще е запечатана. При мен ли ще спиш?

— Не, у родителите на Хелга.

— Добре. Как го приема Хелга?

— Тежко. С мама бяха станали направо приятелки.

Хари кимна.

— Интересуват ли те подробности?

Олег поклати глава.

— Говорих надълго и нашироко с Бьорн. Разбрах какво знаем. И какво — не.

Знаем. Хари забеляза, че само няколко месеца след началото на стажа си Олег вече съвсем непринудено използваше множественото „ние”, когато говореше за полицията. Онова колективно „ние”, което Хари дори след двайсет и пет годишна служба никога не употребяваше, но опитът го бе научил, че въпреки това то е по-дълбоко вкоренено в съзнанието му, отколкото си дава сметка. Защото това „ние” ти дава дом. За добро или лошо. Когато си изгубил всичко друго — за добро. Хари се надяваше Олег и Хелга да се държат здраво един за друг.

— КРИПОС ме викат на разпит утре призори.

— Ясно.

— Ще ме питат ли за теб?

— Да — ако си вършат съвестно работата.

— Какво да кажа?

— Истината — сви рамене Хари. — Изложи им твоята гледна точка, без да разкрасяваш фактите.

— Добре. — Олег пак присви очи и си пое дълбоко дъх няколко пъти. — Ще ме почерпиш ли една бира?

Хари въздъхна.

— Както виждаш, не се държа особено мъжки, но поне имам доблестта да си спазвам обещанията. Затова винаги съм бил пестелив на обещанията към майка ти. Но за това й дадох дума: никога, за нищо на света да не ти налея дори капчица, защото баща ти е носител на същия гибелен ген, който нося и аз.

— Мама ми е наливала алкохол.

— Дадох й това обещание по собствена инициатива, Олег. Нямам намерение да те спирам да пиеш.

Олег се обърна и вдигна пръст. Нина кимна.

— Колко ще останеш заспал? — попита той.

— Възможно по-дълго.

Бирата пристигна. Олег я изпи бавно, на малки глътки. След всяко отпиване я поставяше между себе си и Хари, сякаш си я поделяха. Мълчаха. Нямаше и нужда да говорят. А не бяха и в състояние. Безмълвният им плач беше оглушителен.

След като пресуши халбата, Олег извади телефона си и погледна дисплея.

— Братът на Хелга ми е пратил съобщение. Идва да ме вземе с кола. Да те метнем ли до вас?

— Не, благодаря — поклати глава Хари. — Имам нужда да повървя.

— Ще ти изпратя есемес с адреса на погребалната агенция.

— Добре.

Изправиха се едновременно. Хари установи, че Олег има да порасне още няколко сантиметра, за да достигне неговите 193. После обаче съобрази: Олег няма да расте повече. Вече е зрял мъж. Прегърнаха се и силно се стиснаха в прегръдките си. Всеки опря брадичка в раменете на другия. Не се пускаха.

— Тате?

— Да?

— Когато се обади и каза, че става дума за мама, те попитах дали не сте се събрали пак, защото два дни по-рано й бях задал въпроса склонна ли е да ти даде още един шанс.

Хари усети как нещо започна да души гърдите му.