Ю Несбё - Нож

„Това не се случва” — помисли си тя, когато другата му ръка се вклини грубо отзад между бедрата й. Нещо остро опря в корема й точно под катарамата на колана и се чу пращене на съдран плат, когато ножът разпори чатала на панталона й. „Това не се случва в гробище посред бял ден в центъра на Осло! И определено не се случва на мен!”

Ръката отпусна шията й и й се стори, че при жадното поемане на смесицата от пролетен въздух и изгорели автомобилни газове в болящите си дробове Дагни чу същия звук, който издаваше майка й, когато вкарваше въздух с помпата в стария надуваем матрак. Същевременно Дагни усети как нещо остро притиска гръкляна й. Долу, в самата периферия на полезрението си, зърна вълнообразния нож и чу дрезгавия шепот на нападателя на сантиметри от ухото си:

— Първото беше змия удушвач. Това е отровна змия. Малко ухапване и умираш. Затова изобщо не мърдай и нито гък. Ето така. Добре. Точно така. Удобно ли ти е?

Дагни Йенсен усети как по бузите й потичат сълзи.

— Няма, няма… Всичко ще бъде наред. Ще ме направиш ли щастлив, като се омъжиш за мен?

Дагни усети как върхът на ножа се впива в гръкляна й.

— Е?

Тя кимна предпазливо.

— Е, вече сме сгодени, любов моя.

Усети устните му по тила си. Точно пред нея, отвъд живия плет и оградата, се чуваше потракване от обувки по тротоара. Двама души разговаряха оживено. Отминаха.

— А сега нека скрепим годежа. Казах ти, че змията, притисната към шията ти, символизира с-смъртта. А тази символизира живота…

Дагни Йенсен усети натиска и стисна силно очи.

— Нашия живот. Живота, който ще създадем сега…

Той проникна в нея с груб тласък. Дагни стисна зъби, за да задуши напиращия на устните й вик.

— На всеки изгубен син ще създавам п-петима — просъска той в ухото й и пак тласна тялото си напред. — Не смей да съсипеш общото помежду ни, чуваш ли? Защото детето е Божие творение.

След третия тласък той се изпразни с провлечен стон.

Свали ножа от гърлото й и я пусна. Дагни огледа дланите си. Бяха изподрани до кръв, защото се беше вкопчила в трънливия жив плет. Остана така, наведена напред, гърбом към насилника.

— Обърни се — заповяда й той.

Тя се подчини неохотно.

Държеше портмонето й. Беше извадил банковата й карта.

— Дагни Йенсен — прочете той. — Улица „Турвал Майер”. Хубав район. Редовно ще се отбивам. — Подаде й портмонето, наклони глава и я изгледа. — Не забравяй, това е нашата тайна. Отсега нататък ще бдя над теб и ще те закрилям подобно на орел, който не виждаш, но знаеш, че кръжи във висините и те държи под око. Нищо не може да ти помогне, защото аз съм неуловим дух. Но и нищо лошо няма да те сполети, защото сме сгодени и ще те пазя зорко.

Вдигна закрилнически ръка. В дланта му зееше противен кратер.

Той си тръгна, а Дагни Йенсен рухна омаломощена, хлипайки на пресекулки, върху калния сняг до оградата. През сълзите виждаше гърба с плитката на стареца, докато той спокойно крачеше към северната порта на гробищния парк. Разнесе се равномерно пиукане, мъжът спря, повдигна си ръкава и натисна копче на китката си. Пиукането спря.

Хари отвори очи. Лежеше в нещо меко и се взираше в тавана, в малкия, но красив кристален полилей, който навремето Ракел бе донесла от Москва. Погледнати отдолу, кристалните висулки образуваха буква Ф. Хари забелязваше това за пръв път. Женски глас изрече името му. Той се обърна, но не видя никого.

— Хари — повтори същият глас.

Сигурно сънува. Нима вече започваше да се пробужда? Отвори очи. Все още седеше на стола в ресторант „Скрьодер”.

— Хари? Имаш посетител — съобщи Нина.

Той вдигна глава. И се вгледа право в угрижените очи на Ракел. Лицето имаше устните и лъскавата матова кожа на Ракел, но правата руса коса на руснака — негов баща. Хари продължаваше да сънува.

— Олег — промълви задавено той и опита да се изправи, за да прегърне доведения си син, ала се принуди да се откаже. — Очаквах те доста по-късно.

— Преди час пристигнах в града.

Високият млад мъж се отпусна върху стола, където преди малко се настани Катрине, и направи гримаса, все едно беше седнал върху молив.

Хари надникна през прозореца и с изненада установи, че е мръкнало.

— Откъде разбра…

— Бьорн Холм ме посъветва да те потърся тук. Обадих се в погребална агенция и си уговорихме среща утре сутринта. Ще дойдеш ли?

Хари оброни глава върху гърдите си и простена.

— Разбира се, че ще дойда, Олег. Мамка му! Посрещам те пиян, а ти вършиш неща, които са мое задължение.