Ю Несбё - Нож

— Добре. Какво ще кажеш първо да ми набиеш канчето, а после да обсъдим погребението?

— Става. Готов ли си?

— Давай.

Дагни Йенсен си погледна часовника. Беше още девет, а дори не бяха приключили с основното ястие. Говореше предимно Гюнар и не й се налагаше да проявява активност, но въпреки това вече не я свърташе. Оплака се, че я боли глава. За щастие Гюнар прояви разбиране. Пропуснаха десерта. Той настоя да я изпрати до вкъщи въпреки уверението й, че не е необходимо.

— Знам, Осло е безопасен град. Просто ще ми е приятно да се поразтъпча.

Докато вървяха, Гюнар ръсеше разни забавни, безобидни шеги и тя положи неистови усилия да реагира адекватно и да се смее тогава, когато се очаква, докато вътре в нея върлуваше пълен хаос. Но когато подминаха кино „Ринген” и поеха по баира към улица „Турвал Майер” — там се намираше нейният блок — и Гюнар се умълча. И накрая изплю камъчето:

— През последните дни нещо не си в настроение. Не е моя работа, но случило ли се е нещо, Дагни?

Беше очаквала този въпрос. Дори се беше надявала да й го зададат и той да й вдъхне смелост да сподели какво е преживяла — за разлика от повечето жертви на изнасилване, които се заравят в мълчание и обясняват нежеланието си да говорят със срам, безсилие и страх, че няма да им повярват. Преди, чисто хипотетично, си бе мислила: никога не бих реагирала като тях. Сега, след като нещастието я сполетя, тя действително не изпитваше нито срам, нито безсилие, нито страх, че няма да й повярват. Защо тогава се държеше като всички други жертви? Защо, след като се прибра от гробището в онзи злополучен ден, плака в продължение на два часа и най-сетне се обади в полицията, затвори, докато чакаше да я прехвърлят към отдела, където следваше да подаде сигнала за изнасилването? А после, налегната от ужасна премала, заспа на дивана и когато се събуди в полунощ, първата й мисъл бе, че изнасилването е било просто сън. И Дагни изпита огромно облекчение. То трая до мига, когато си спомни. Но за кратко успя да си го представи като кошмар. И ако реши, то може да си остане просто лош сън, стига да го запази в пълна тайна.

— Дагни?

Тя си пое пресекливо дъх и съумя да изтръгне звук от гласните си струни:

— Не, нищо не се е случило. Ето тук живея. Благодаря, че ме изпрати, Гюнар. До утре.

— Дано утре се чувстваш по-добре.

— Дано.

Той я прегърна, но усети как тя се отдръпна и веднага я пусна. Дагни тръгна към вход Д и затършува из чантата за ключа. Вдигна глава и забеляза, че някой, навярно досега стоял притаен в мрака, е пристъпил под светлината от лампата над входната врата. Широкоплещест, слаб мъж в кафяво велурено яке с червена кърпа, вързана около дългата черна коса. Дагни се закова намясто и леко изхлипа от ужас.

— Не се бой, любима моя, нищо лошо няма да ти направя. — Очите горяха като въглени върху набразденото лице. — Тук съм само за да проверя дали ти и нашето дете сте добре. Защото аз спазвам обещанията си. — Говореше тихо, почти шепнешком, но тя го чуваше съвсем ясно. — А ти помниш какво ти обещах, нали? С теб сме сгодени, Дагни. Врекли сме се във вярност, докато смъртта ни раздели.

Дагни се опита да си поеме дъх, ала дихателните й органи се бяха парализирали.

— За да скрепим нашия годеж, нека повторим клетвите си пред Господ като наш свидетел. Да се срещнем в католическата църква във Вика в неделя вечерта. Към девет, какво ще кажеш? Тогава храмът ще бъде изцяло на наше разположение. Само да не ме зарежеш пред олтара — изсмя се той. — А дотогава — сладки сънища. И на двама ви.

Отстъпи встрани и пак потъна в мрака. Лампата от входа я заслепи за миг, тя заслони очи с ръка и когато успя да се огледа, той вече беше изчезнал.

Вторачена в ръката си с ключа, Дагни постоя безмълвно, а по бузите й струяха горещи сълзи. Изчака, докато треморът отшуми, отключи и влезе.

Висококупести облаци разстилаха дантелена покривка по небето над църквата във Воксен.

— Моите съболезнования — прочувствено произнесе Микаел Белман с добре заучено изражение.

Бившият млад главен секретар на полицията и настоящ доста млад министър на правосъдието стисна десницата на Хари и я захлупи с лявата си длан, сякаш за да запечата ръкостискането. И за да подчертае чистосърдечната си искреност. Или за да се подсигури, че Хари няма да си отдръпне ръката, преди присъстващите медийни фотографи — неполучили разрешение да снимат вътре в църквата — да увековечат паметния миг. После, след като отметна ангажимента да си направи пиар — правосъден министър, който отделя време от натоварения си график, за да отдаде последна почит на съпругата на свой бивш колега — Белман хлътна в чакащия го черен джип. Най-вероятно предварително бе проучил и разбрал, че Хуле е извън подозрение.