Ю Несбё - Нож

Не се съмняваше, че впусне ли се в спор с този глас, ще изгуби.

Погледна информационното табло. После чашата. Катрине вече пътува към къщи. Нищо не му пречеше да излезе от летището, да си хване такси. Да позвъни на вратата й. Този път да изчака на светло. Да възкръсне от мъртвите. Какво толкова? Вечно ли ще се крие? Пък и защо, при положение че подозренията срещу него са снети? Сети се, че под леда в реката му хрумна въпросът какво може да предложи на Катрине и Герт. Повече вреда или полза ще им донесе неговото присъствие и истината? Един господ знае. А навярно Хари си измисляше подобни дилеми, за да си намери удобно извинение да избяга. Пак се сети за пръстчетата, стиснали показалеца му. Повелителният поглед на малкия. Телефонът звънна и прекъсна мислите му.

— Здрасти. Аз съм, Кая.

Гласът й се чувстваше съвсем наблизо. Изглежда, в края на краищата, Тихия океан не е чак толкова далече.

— Здрасти. Как си?

— При мен е пълна лудница. Току-що се събудих. Спала съм четиринайсет часа. Стоя на плажа пред палатката ми. Слънцето тъкмо изгря. Прилича на червен балон — издува се все повече и повече и скоро ще се откъсне от хоризонта и ще полети.

— Мхм. — Хари пак погледна чашата.

— Ти как си, след като се събуди?

— По-лесно беше да спя.

— Очаква те тежко тъгуване. А сега изгуби и Бьорн. Имаш ли около теб хора, които да…

— Имам, имам.

— Лъжеш, Хари.

Дали беше усетила, че той се усмихва?

— Предстоят ми важни решения.

— Само толкова ли ще ми кажеш?

— Не. Ще ти кажа още, че ти върнах ключа. Благодаря за услугата.

— Услугата… — повтори тя и въздъхна. — Земетресението е разрушило и малкото сгради тук, но иначе природата е прекрасна. Тук е прекрасно и опустошено. Прекрасно и опустошено, разбираш ли?

— Какво да разбирам?

— Харесвам прекрасни и опустошени неща. Какъвто си ти. Самата аз съм малко опустошена.

Хари вече се досещаше накъде отиват нещата.

— Защо не хванеш самолет и не дойдеш при мен?

— На остров в Тихия океан, разрушен от земетресение?

— В Окланд в Нова Зеландия. Оттам ще координираме международните мисии. Възложиха ми цялата отговорност по безопасността. Следобед тръгвам с транспортен самолет.

Хари погледна таблото. Банкок. Оттам сигурно има директен полет към Окланд.

— Нека помисля, Кая.

— Добре. Колко време ще…

— Една минута. И пак ще ти звънна, става ли?

— Една минута? — зарадва се тя. — Толкова ще изтърпя.

Затвориха.

Хари още не бе докоснал чашата пред себе си.

Можеше да изчезне. Да се потопи в мрак. Пак улови онази мисъл, изплъзнала му се, докато се намираше в колата под леда. Не, не беше мисъл, а усещане. Долу беше студено. Плашещо. И самотно. Нещо повече. Беше тихо. Толкова поразително спокойно.

Пак погледна информационното табло.

Места, където можеш да изчезнеш.

От Банкок да замине за Хонконг. Там още има приятели, ще си намери работа, вероятно дори легална. Или да поеме към Южна Америка. Мексико Сити. Каракас. И наистина да изчезне.

Хари си разтърка тила. Билетното гише затваряше след шест минути.

Катрине и Герт. Или Кая и Окланд. „Джим Бийм” и Осло. Трезвен в Хонконг. Или в Каракас.

Бръкна в джоба си и извади малко синьо-сиво метално кубче. Огледа очичките по страните му. Пое си дъх, долепи свитите си шепи, раздруса зара и го хвърли да се търкаля по барплота.

Хипстър — представител на съвременна младежка субкултура. Хипстърите са почитатели на независимото кино и алтернативната музика и обикновено упражняват творчески професии. Противопоставят се на консуматорското общество и масовия вкус и подчертават принадлежността си с характерно облекло, аксесоари и вещи. — Бел. прев.

Така наречената емо-култура (от „емоционален”) — или емо-движение — младежка субкултура, характеризираща се с романтично отношение към възвишената любов, вглеждане в личните болезнени преживявания, депресия, предпочитания към черния цвят. Почитателите на емо-културата, предимно подрастващи, поддържат определен външен вид, за да подчертаят принадлежността си: черно боядисани коси с бретон, който скрива почти половината, лице, силен черен грим, пиърсинги и други пънкарски атрибути. Често критикуват емо-културата, че подтиква младежите към негативизъм, саморазрушително поведение и дори самоубийство. — Бел. прев.

Част от ножа между дръжката и острието, поставена с цел да предпазва пръстите на режещия. — Бел. прев.