Ю Несбё - Нож

Сун-мин приклекна пред кучето, разтърка премръзналите си длани и се вгледа в изморените очи на Каспаров.

— Щом ти можеш, мога и аз — каза.

Каспаров започна да скимти и да рита, когато Сун-мин го вдигна, за да го пренесе, но успяха някак да се доберат до отсрещния бряг.

И сега, след двайсет минути през снега, пред тях изникна скала и им препречи пътя. Или? Сун-мин проследи отпечатъците от стъпки — отвеждаха встрани. Видя да виси протрито, мокро въже, овързано около дървесен ствол малко по-нагоре по почти отвесния склон. Мястото явно служеше само за междинна осигуровка, защото въжето продължаваше нагоре между дърветата. Нагоре се изкачваше стъпаловидна пътека. Но как Сун-мин да тръгне да се изтегля по въжето и същевременно да носи Каспаров?

— Съжалявам, приятел, това сигурно ще боли — каза той, коленичи, нарами кучето на гръб и здраво върза предните му крака с шала си. — Ако горе няма нищо, ще се върнем веднага. Обещавам.

Сун-мин хвана здраво въжето и затърси стабилна опора за краката си. Увиснал безпомощно от врата на стопанина си, Каспаров започна да вие. Висеше като раница, а задните му крака ожесточено дращеха сакото на Сун-мин.

Той се изкатери по-бързо, отколкото бе очаквал, и изведнъж се озоваха на върха на скалата. Там гората продължаваше.

На двайсетина метра отпред имаше червена вила. Сун-мин освободи Каспаров и го пусна на земята, но вместо да тръгне право към вилата, кучето се пъхна между краката на стопанина си, започна да скимти и да пролайва изплашено.

— Спокойно, спокойно. Тук няма нищо страшно, Фине е мъртъв.

Сун-мин видя следи от животно — от доста едро животно. Това ли бе стреснало Каспаров? Мъжът тръгна към вилата. Усети как кракът му опъна връв, но вече бе твърде късно. Разбра, че е налетял на капан. Разнесе се съскане, предмет, пълен с експлозив, проблесна и изхвърча пред него. Сун-мин инстинктивно затвори очи. След миг ги отвори, отметна назад глава и видя как летящият към небето предмет оставя тънка опашка след себе си. После се чу „бууум”: ракета избухна в жълто, синьо и червено — същински умален вариант на празнична заря.

Някой явно е искал да бъде предупреден, ако неканени приближат вилата. Или да подплаши нежелан посетител. Сун-мин усещаше как Каспаров трепери до крака му.

— Това са само фойерверки — потупа го успокоително той. — Но благодаря за предупреждението, приятел.

Сун-мин се приближи до дъсчената веранда пред вилата.

Каспаров си възвърна смелостта и хукна към вратата. Сун-мин видя, че няма да му се наложи да я разбива. Някой вече се беше погрижил. Касата срещу бравата зееше изкъртена.

Бутна вратата и влезе.

Във вилата нямаше нито ток, нито вода. От кука на стената висеше въже — навярно вдигнато, та да не го гризат мишки.

На плот до прозорец със западно изложение бе оставена храна.

Хляб. Сирене. И нож.

Не като късия работен нож с кафява дръжка, който Сун-мин намери при обиска на трупа на Фине. Този беше по-различен, с острие, дълго петнайсетина сантиметра. Сун-мин усети как сърцето му започва да бие тежко и сладостно, почти както биеше, когато видя Александра Стурдза да се задава към ресторант „Статхолергорен”.

— Знаеш ли, Каспаров — прошепна той, докато погледът му се плъзгаше по дъбовата дръжка и болстера от животински рог. — Май зимата вече си отива.

Защото съмнение нямаше. Това беше универсален нож „Тоджиро” — оръжието, с което бе убита Ракел Фауке.

— За вас, господине? — попита облеченият в бяло барман. Погледът на Хари се плъзна по бутилките с норвежка ракия и уиски на рафтовете отзад и спря върху телевизионния екран с изключен звук. Освен Хари в бара нямаше други посетители. Цареше непривична тишина. Твърде непривична за летище „Гардермуен”. От време на време се чуваше съобщение, прочетено със сънлив глас по високоговорител от далечен изход към самолет, или потракване на обувки по паркета. Звукът на летище, което се готви да затвори за през нощта. Но все още оставаха няколко варианта. Преди час Хари кацна с полет от Лакселв през Тромсьо. Имаше само едно куфарче ръчен багаж и вместо да продължи към залата за пристигащи, влезе в транзитната зона. Примижа срещу голямото електронно табло с информация за заминаващи полети срещу бара. Възможностите бяха Берлин, Париж, Банкок, Милано, Барселона и Лисабон. Разполагаше с достатъчно време. Билетното гише на САС още работеше.

Погледът на Хари се върна върху бармана, който очакваше поръчката му.