Ю Несбё - Нож

Какво ли би било, ако можехме по-ясно да съзрем безсмисления хаос от случайности в живота; ако, вместо да съчиняваме автобиографии, записвахме житейските си прогнози: например, как си представяме нашия живот след еди-колко си години. А после да приберем тези пророчества и на по-късен етап да ги прочетем, за да си припомним за какво всъщност сме мечтали.

Горе-долу по това време дядо му отпиваше голяма глътка от манерката и поглеждаше малкия Хари. А Хари, на свой ред, се взираше в натежалите очи на стареца, толкова тежки, сякаш ще изтекат от главата му, сякаш, ако заплаче, сивите еклери и ирисите ще се разтекат по бузите му. Тогава Хари не си даваше сметка, но сега осъзнаваше, че дядо му се е надявал внукът му да живее по-добре от него. Да избегне неговите грешки. А навярно — и един ден, когато момчето порасне, на свой ред да седи в лодка със син, дъщеря или внук и да ги гледа как гребат. Да ги напътства със съвети. Да вижда как някои от тях помагат, а други биват забравени и подминати без внимание. И да усети как нещо го задушава, как в гърлото му засяда буца от странна смесица между гордост и съчувствие. Гордост, защото детето е твое подобие. Съчувствие, защото го чака повече страдание, отколкото е преживяло до момента, и защото гребе с убеждението, че някой — самото то или поне дядото — знае накъде отива.

— В момента работим по един случай — подхвана Олег — двама съседи, приятели от деца, се сбили на празненство. Някога не са имали агресивни прояви, стабилни хора, разтървали ги, но на следващата сутрин единият, учител по математика, се появил на вратата на другия с крик в ръка. После човекът подаде сигнал при нас за опит за убийство. Учителят по математика замахнал да го удари по главата и щял да го направи, ако домакинът не бил затръшнал вратата. Разпитах учителя. Седя сега и си мисля: щом той е способен на убийство, значи всички сме. А всъщност не е така. Или?

Хари мълчеше. Олег отпусна веслата.

— Запитах се същото и когато ми съобщиха, че КРИПОС имали доказателства срещу теб. Не може да бъде, казах си. Знам, убивал си при изпълнение на служебен дълг или за да защитиш било собствения си живот, било живота на друг. Но предумишлено, планирано, хладнокръвно извършено убийство, след което си почистил всички следи… Не си способен на такова нещо, нали?

Хари виждаше, че Олег очаква отговор. Това момче, вече мъж, беше едва в началото на пътя. Имаше шанса да стане по-добър човек от Хари. В гласа на Ракел винаги се долавяше известно безпокойство, когато споделяше с Хари колко много му се възхищава Олег, как се опитва да докара дори походката му ала Чарли Чаплин; как заимства специфични думи и изрази от неговия речник. Дори подражава на навика на Хари да си разтърква врата, докато мисли усилено. И повтаря аргументите му за капаните на правовата държава.

— Не бих могъл да го извърша — потвърди Хари и извади пакет цигари от джоба си. — За планировката на хладнокръвно убийство се изисква определен темперамент, а ние с теб не го притежаваме.

Олег се усмихна. Изглеждаше почти облекчен.

— Ще ме почерпиш ли с една…

— Дори не си го и помисляй. Продължавай да гребеш.

Хари си запали цигара. Димът се издигна право нагоре, после се понесе на изток. Той примижа към необозримия хоризонт.

Застанал на прага само по боксерки и пантофи, Крун изглеждаше силно объркан. За секунда се поколеба дали да покани Хари в дома си. После все пак го пусна да влезе. Седнаха в кухнята и Крун му поднесе блудкаво еспресо от огромна машина. Най-напред Хари настоя за пълна дискретност, после му описа как стоят нещата.

След като приключи, чашата на Крун стоеше още недокосната.

— Искаш да изчистиш подозренията от себе си — кимна адвокатът. — И то без колегата ти Бьорн Холм да бъде заподозрян.

— Да. Можеш ли да ми помогнеш?

Юхан Крун се почеса по брадичката.

— Няма да е лесно. Както ти е известно, полицията трудно ще се откаже от един заподозрян, без да има друг. Фактически разполагаме само с косвени доказателства: наличие на високо съдържание на рохипнол, установено при анализ на кръв от дънки, и фактура за завишено потребление на електроенергия в определени часове. Възможно е кръвта ти да е попаднала там друг ден, а високото потребление на тока да идва от друга стая. Тези факти не доказват безспорно нищо. Нужен ни е… жертвен агнец. Някой без алиби, но с мотив. Някой, на когото ролята на виновник ще му подхожда.

На Хари му направи впечатление, че Крун говори в множествено число, все едно вече работят в комбина. Забеляза и промяна в Крун. Лицето му поруменя, той започна да диша по-дълбоко, зениците му се разшириха. Прилича на хищник, надушил плячка, помисли си Хари. Същата плячка, която съм набелязал и аз.