Ю Несбё - Нож

— Това не е моя отговорност. Аз съм адвокат — отвърна жената, гледайки я неотстъпчиво, но гласът й потрепери.

Катрине й съчувстваше, ала моментът не позволяваше да пипа с кадифени ръкавици.

— В такъв случай си се издънила, защото клиентът ти е мъртъв. Ти не си адвокат, а девойче с диплом на юрист, което се чука с шефа, защото се надява така да си осигури привилегии. Заблуждаваш се. Нищо няма да спечелиш от секс с шефа. Както няма да спечелиш нищо и ако се правиш на много отракана пред мен. Е?

Алисе Крог Райнертшен прикова поглед в Катрине Брат. Премига. Първата сълза прокара бразда в пудрата, наслоена върху младата буза.

Шест минути по-късно Катрине разполагаше с всички подробности. Посъветва Алисе да си затвори очите, да възстанови в паметта си първия изстрел, да каже „сега” в момента, когато куршумът е улучил и „сега” в момента, когато е чула гърма. Делеше ги повече от секунда — следователно изстрелът бе дошъл най-малко от 400 метра разстояние. Катрине се замисли и за попаденията: в гениталиите и в едното око. Не беше никак случайно. Убиецът е или състезател по спортна стрелба, или има специална стрелкова подготовка в армията. От лежалите заедно със Свайн Фине едва ли мнозина отговаряха на това описание. Най-вероятно нито един, предположи Катрине.

И изведнъж я осени подозрение, почти надежда — не, дори не надежда, а по-скоро илюзорна мечта. После изчезна. Но искрицата на една алтернативна истина остави след себе си нещо топло и болкоуспокояващо, утеха, каквато религиозните хора дирят, вкопчвайки се с вяра в нещо, което разумът отхвърля. В течение на няколко секунди Катрине не усещаше северния вятър. Разглеждаше парка, островчето с върбата — скоро щеше да цъфне, насекомите — да зажужат, а птиците — да запеят. Всичко това щеше да покаже на Герт. Споходи я и друга мисъл.

Какви истории ще разкаже на Герт за баща му. Колкото по-голям ставаше, толкова повече щеше да възприема тези разкази като част от собствената си идентичност, като тестото, от което е замесен.

И това щеше да го изпълни или с гордост, или със срам.

У нея наистина се бе пробудил язовецът. Ако човек събере дължината на тунелите, прокопани от един язовец през целия му живот, тя ще възлезе на радиуса на земното кълбо. Значи, ако копае само в дълбочина, за един живот язовецът би могъл да стигне до земното ядро. А колко надълбоко искаше да проникне Катрине? Навярно вече бе открила каквото иска.

Чу звук. Не, не беше звук. А тишина.

Часовникът от отсрещната страна на езерото беше спрял да пиука.

Кучешкото обоняние е приблизително хиляда пъти по-чувствително от човешкото. Според съвременни проучвания кучетата били способни не само да надушват миризми — прочете някъде Сун-мин. Якобсоновият орган, разположен в предната част на кучешкото небце, им позволява да усещат и разграничават безароматни феромони и друга безмирисна информация. И в резултат едно куче може — при оптимални обстоятелства — да проследи откъде е минал даден човек до месец след събитието.

В случая обстоятелствата не бяха оптимални.

За беда бяха тръгнали по следа, минаваща по тротоар, където междувременно други хора и животни бяха усложнили мирисната картина. Растителността беше прекалено оскъдна, за да задържи мирисните частици.

От друга страна обаче, и „Сьоркедал”, и тротоарът през близкия жилищен квартал бяха по-слабо оживени от центъра. Освен това ниската температура на въздуха благоприятстваше мирисните частици да бъдат запазени. И още по-важно: макар в момента от северозапад да нахлуваха тъмни облаци, откакто Свайн Фине бе минал оттук, не беше валял дъжд.

Сун-мин стоеше на тръни всеки път, когато наближаваха автобусна спирка, убеден, че следата ще свърши тук. Тук Фине е слязъл от автобус. Каспаров обаче продължаваше напред, дърпаше каишката, сякаш забравил колко го болят ставите. По баирите нагоре към Рьоа Сун-мин започна сериозно да съжалява, задето тръгна по костюм, вместо да си облече анцуг.

Макар и облян в пот, настроението на полицая се повишаваше. Вече вървяха от близо половин час и изглеждаше слабо вероятно, при положение че бе изминал такова голямо разстояние пеша, Фине да е използвал обществен транспорт.

Хари се взираше над Поршангерския фиорд, към морската бездна, към Северния полюс, към края и началото, към хоризонта, където се надяваше да го чакат по-светли дни. Днес обаче море, небе и суша се сливаха. Все едно седеше под гигантски сиво-бял купол. Беше тихо като в църква. Чуваше се само някой самотен жален крясък на чайка и ленивото премляскване на водата под гребната лодка, в която се возеха младеж и мъж. Чуваше се и гласът на Олег: