Ю Несбё - Нож

Качи Герт в апартамента и набра номера на Бьорн. „Телефонът е изключен или е извън обхват” — извести автоматично съобщение. Още в този момент тя разбра, че се е случило нещо лошо, и се свърза с родителите му. Вместо колегите му или приятелите му в града, тя предпочете да потърси родителите му в Тутен. Това показваше колко е изплашена.

Те я успокоиха. Бьорн сигурно ще се обади всеки момент. Сто процента има логично обяснение. В гласа на майка му обаче Катрине долови притеснение. Навярно и тя бе забелязала нещо обезпокоително в поведението на Бьорн напоследък.

Всеобщо е мнението, че следователите, разследващи тежки престъпления, постепенно се научават да гледат на някои въпроси като на мистерия — завинаги ще си останат без отговор — и да продължават напред. Едни свикват, но други цял живот не се предават. От рода на Хари например. И на Катрине. Тя не знаеше дали това е предимство, или недостатък в професионален план, но едно знаеше със сигурност: в личния живот това качество носи само негативи. Отсега изтръгваше при мисълта за седмиците и месеците, през които ще будува. Не заради Герт. Той заспиваше и се будеше по часовник. Мира нямаше да й дава обаче натрапчивото търсене в мрака. Не беше по силите й да го обуздае.

Катрине затвори чантата с папки, които щеше да вземе у дома, отиде до вратата, изключи осветлението и точно преди да излезе, стационарният телефон на бюрото звънна.

Вдигна.

— Обажда се Сун-мин Ларшен.

— О, приятно ми е да те чуя — сухо отвърна тя.

Не че й беше неприятно, но ако й се обаждаше по повод предложението й за позицията в Отдела за борба е насилието, не беше улучил подходящ момент.

— Обаждам се, защото… Удобно ли е?

Катрине погледна през прозореца към парка. Голи дървета, кафява, излиняла трева. Не след дълго дърветата щяха да се разлистят, да цъфнат; да поникне зелена трева. А после да дойде лятото. Поне така казваха.

— Да — потвърди тя, но усети липсата на какъвто и да било ентусиазъм в гласа си.

— Току-що преживях странно съвпадение. По-рано днес получих сведения, хвърлящи нова светлина върху убийството на Ракел Фауке, а преди минута ми се обади Юхан Крун, адво…

— Знам кой е.

— Намирал се до езерото в Сместа, заедно с асистентката му. Били си уговорили среща със Свайн Фине. Но някой току-що го застрелял.

— Какво?

— Нямам представа защо Крун се обади точно на мен. После щял да ми обясни. Все едно. Този случай е от компетенцията на полицейското управление в Осло, затова ти звъня.

— Ще предам на дежурната част.

Проследи с поглед как някакво животно се прокрадва по кафявата морава пред Главното управление. Изчака малко. Ларшен също чакаше.

— Струва ми се странно, че Свайн Фине е застрелян само час след като получих информация, която отново го превръща в заподозрян за убийството на Ракел Фауке.

Катрине пусна чантата и се тръшна на стола зад бюрото.

— И казваш…

— Да, казвам, че разполагам със сведения, оневиняващи Хари Хуле.

Катрине усети как сърцето й заби учестено. Кръвта се разбушува в тялото й, запулсира под кожата. В нея се събуди нещо временно задрямало.

— Да разбирам ли, че…

— Да?

— Че все още не си споделил тази информация с никого?

— Само с теб.

— С мен сподели единствено заключението, че Хари е невинен.

— И ти ще стигнеш до същото заключение, Брат.

— Сигурен ли си?

— Имам предложение.

— Така си и мислех.

— Да се срещнем на местопрестъплението. Там ще говорим.

— Добре. Ще дойда с патрулка.

Катрине набра дежурната част, а после се обади да предупреди свекъра и свекървата, че ще закъснее. Докато чакаше на телефона, пак огледа парка. Животното го нямаше. От покойния си баща знаеше, че язовците не подбират придирчиво плячката си. Ловуват по всяко време, навсякъде. Хранят се с каквото им падне, бият се с който им излезе насреща. Някои следователи са язовци, казваше Герт Рафто. У Катрине от зимен сън се бе събудил именно язовец.

Катрине пристигна при езерото в Сместа и завари Сун-мин Ларшен на местопрестъплението. Куче на каишка скимтеше и трепереше между краката му, сякаш се криеше там. Отнякъде се чуваше слабо, но пронизително пиукане като от аларма на будилник.

Отидоха до тялото, проснато странично на земята до пейката. Катрине установи, че пиукането идва оттам. И че тялото е на Свайн Фине. Мъртвият имаше огнестрелни рани в слабините и в едното око, но нито на гърба, нито отзад на главата се виждаше изходна рана. Навярно стрелецът бе използвал специални боеприпаси. Макар да си даваше сметка, че само така й се струва, Катрине имаше чувството, че монотонният електронен звук от ръчния часовник на мъртвия постепенно се усилва.