Ю Несбё - Нож

— Възприеми го като подарък за теб от мен и от Юхан Крун. — Фине си разкопча якето.

Алисе го гледаше с недоумение. През ума й се стрелна опасение, че той ще се опита да я изнасили, но тя бързо го отпъди. Юхан Крун щеше да пристигне всеки момент, а и се намираха на обществено място. Вярно, в непосредствена близост не се мяркаха хора, но Алисе виждаше човек на отсрещния бряг на езерото, вероятно на около двеста метра оттук. И той седеше на пейка.

— Какво… — подхвана Алисе. По-далече не стигна.

Лявата ръка на Свайн Фине стегна гърлото й в желязна хватка, а дясната разтвори по-широко якето. Алисе се опита да си поеме дъх, ала не успя. Еректиралият пенис наподобяваше лебедова шия.

— Не се бой, не съм като другите — увери я Фине. — Не убивам.

Алисе се опита да стане от пейката, да отблъсне ръката му, но тя я беше сграбчила като хищническа лапа.

— Стига да правиш каквото ти казвам — добави Фине. — Първо: погледни.

Той продължаваше да я стиска с една ръка. Седеше разкрачен, извадил члена си. Искаше тя да види, да си представи какво я чака. И Алисе гледаше. Гледаше бялата лебедова шия с издути вени и танцуваща червена точка, която се местеше нагоре.

Какво беше това? Какво, по дяволите, беше това?

Неочаквано главичката на пениса избухна и Алисе чу глух шум, какъвто се чува, докато чукаш пържоли. Топъл дъжд обля лицето й, нещо пръсна в едното й око и я заслепи. Над нея се разнесе гръм.

За миг Алисе си помисли, че крещи тя, но отвори очи и видя, че всъщност крещи Фине. Държеше се за слабините с две ръце, а между пръстите му на тласъци бликаше кръв. Взираше се в нея с уголемени, почернели от шока очи и осъдителен поглед, все едно тя му го бе причинила.

Червената точка пак се появи и заигра върху лицето му. Плъзна се по набръчканата буза към окото. Алисе проследи как точката спира в склерата на окото му. А навярно и Фине я забеляза, защото прошепна нещо неразбираемо. Чу го чак когато той го повтори:

— Помощ.

Наясно какво предстои, Алисе затвори очи и успя да закрие лице с ръка, преди повторно да чуе глухия пукот. Този път обаче не се чу пукот, а плющене на камшик. А после, със значително закъснение, сякаш изстрелът беше произведен много далеч, отекна познатият вече гръм.

Руар Бор гледаше през оптическия мерник.

Вторият изстрел — в главата — запрати мишената назад. Мъжът се свлече от пейката и остана да лежи на чакълестата алея. Руар отмести мерника и видя как младата жена тича към „Хегнар Медия”. Хвърли се в обятията на завтеклия се към нея мъж. Той извади телефон и започна да набира номер, сякаш предварително подготвен за случката. Навярно действително знаеше сценария. Бор нямаше представа.

Узна само колкото пожела.

Хари му го съобщи преди 24 часа.

Открил човека, издирван от Бор толкова много години.

В разговор с надежден източник — по израза на Хуле — Свайн Фине признал, че преди много години изнасилил дъщерята на епископ Бор в Хюсебю.

Давността на престъплението отдавна била изтекла.

Но Хари имал решение — както сам се изрази.

Осведоми Бор за най-необходимото, без излишни подробности. Така навремето процедираха и в Е-14. Час и място. В два до езерото в Сместа, на пейката, където бяха седели Хари и Пиа.

Руар Бор отмести мерника встрани. От другата страна на езерото жена вървеше с бързи крачки. Доколкото установи, тя бе единствената свидетелка. Руар Бор затвори прозореца на мазето и остави снайпера. Погледна си часовника. Обеща на Хари Хуле да приключи в рамките на две минути от появата на мишената и спази дадената дума, макар че, когато Фине се разголи, Бор се поддаде на изкушението и още с първия изстрел му даде да усети вкуса на смъртта. Използва така наречените frangible bullets — разрушаващи се безоловни куршуми. Бор избра именно този вид боеприпаси не само заради отличните им поразяващи свойства, но и защото при попадение те се пръскат и остават в тялото на мишената. Затова, при стрелба с разрушаващи се муниции, балистичните експерти не могат да определят нито с какъв вид оръжие е стреляно, нито каква траекторията е описал куршумът, нито къде е стоял снайперистът. Накратко, щяха да оглеждат безпомощно възвишение с няколко хиляди къщи без ни най-малка представа откъде да започнат да търсят.

Свършено. Отстреля мишената. Най-сетне отмъсти за Бианка.

Руар се чувстваше прероден — точно така би описал състоянието си. Прибра пушката в шкафа и го заключи. Тръгна към банята да си вземе душ. Пътем обаче спря и извади телефона си от джоба. Набра Пиа. Тя вдигна почти веднага.