Ю Несбё - Нож

— Защо никой не е… — подхвана тя.

— Заради пръстовите отпечатъци — отвърна Сун-мин. — Снех показания на очевидците, но най-добре да изключим категорично вероятността някой да е пипал часовника му, нали?

Катрине кимна и го подкани да се отдръпнат малко встрани.

Оперативните работници започнаха да опъват заградителни ленти около местопрестъплението, а Сун-мин разказа на Катрине какво беше научил за случилото се от Алисе Крог Райнертшен и Юхан Крун, застанал от другата страна на езерото заедно с неколцина любопитни минувачи. Сун-мин обясни на Катрине, че е отпратил всички да застанат там, за да подсигури безопасността им — не е изключено Свайн Фине да е станал случайна жертва, а истинската мишена да е друг.

— В момента ние с теб се намираме на пътя на куршума. — Катрине примижа към възвишението. — Не вярваме в тази версия, нали?

— Не.

— Тогава? — Катрине се наведе да погали кучето.

— Крун има теория.

— Трупът ли изплаши кучето ти?

— Не. Когато пристигнахме, го нападна лебед.

— Горкичкото. — Катрине го почеса зад ухото. В гърлото й заседна буца, сякаш в преданите кучешки очи откри нещо познато.

— Крун обясни ли защо се е обадил точно на теб?

— Да.

— И?

— Най-добре да го попиташ лично.

— Добре.

— Брат?

— Да?

— Както вече споменах, Каспаров е полицейско куче. Имаш ли нещо против да проследим откъде е дошъл Фине?

Катрине погледна треперещото куче.

— Ако повикам куче следотърсач, ще пристигне до половин час. За пенсионирането на Каспаров, предполагам, си има причина.

— Износени стави — кимна Ларшен. — Ако се наложи, ще го нося.

— С напредването на възрастта обонянието на кучетата не отслабва ли?

— Е, малко отслабва — съгласи се Ларшен. — Но същото важи и за хората.

Катрине Брат изгледа Сун-мин Ларшен. За Уле Винтер ли намекваше?

— Действайте. — Тя потупа Каспаров по главата. — И наслука!

Старото куче сякаш разбра думите й, защото опашката му, дотогава увиснала към земята подобно на огъната пръчка, се размаха във въздуха.

Катрине обиколи езерото.

И Крун, и асистентката му бяха бледи и зъзнеха. Духаше лек, но мразовит северен вятър, който временно замрази надеждите на столичани за скорошно запролетяване.

— Уви, ще се наложи още веднъж да ми разкажете всичко от самото начало. — Катрине извади бележник.

Крун кимна.

— Преди няколко дни ме посети Фине. Изневиделица изникна на верандата вкъщи. Призна, че той е убил Ракел Фауке. Поиска да му помогна когато и ако тръгнете по петите му.

— Спомена ли факти, които да оневиняват Хари Хуле?

— След убийството е упоил Хари Хуле и го е оставил на местопрестъплението в безсъзнание. Увеличил е температурата в помещението, за да заблуди разследващите, че Ракел е била убита след пристигането на Хуле. Свайн Фине е убил Ракел Фауке, за да отмъсти на Хуле, задето е застрелял сина му по време на арест.

— Аха… — Катрине не знаеше защо продължава да проявява скептицизъм към изложената версия, вместо мигом да я приеме безрезервно. — Фине обясни ли как точно се е вмъкнал в къщата на Ракел Фауке и как е излязъл?

Крун поклати глава.

— Вероятно през комина? Знам ли… Този тип се появява и изчезва по най-необясним начин. Уговорих се с него да се видим днес, защото настоях да се предаде на полицията.

Катрине разтъпка крака на място.

— Според теб кой го застреля? И как?

Крун пак вдигна рамене.

— Престъпник като Свайн Фине, блудствал с деца, си е спечелил много врагове в затвора. Зад решетките е успял да се опази от тях, но мнозина вече са излежали присъдите си и са на свобода. Само са чакали той да излезе. Такива престъпници, за жалост, често притежават огнестрелно оръжие и умеят да боравят с него.

— Значи, говорим за десетки заподозрени, до един лежали за тежки престъпления, някои — за убийство. Това ли ми казваш?

— Точно това, Брат.

Крун несъмнено умееше да лансира версиите си много убедително. Навярно Катрине продължаваше да изпитва недоверие, защото се бе наслушала на негови изобретателни съчинения в съдебната зала.

— И към теб имам няколко въпроса — обърна се тя към Алисе. — Може ли да ти ги задам още сега?

— По-късно. — Алисе скръсти ръце пред гърдите си. — След минимум шест часа. Нови научни изследвания показват, че обсъждането на стресогенни преживявания през първите шест часа крие сериозен риск от задълбочаване на травмата.

— С всяка изминала минута обаче шансовете ни да заловим опасен убиец намаляват.