Ю Несбё - Нож

Забеляза обаче следи от мечка. Толкова близо до вилата, че купи нужното и направи капан от граната и корда. Когато и последният сняг се стопи и започнат да се появяват катерачи, Фине ще си намери място по-навътре сред дърветата и ще си спретне индианско типи. Ще ловува. Ще лови риба по-навътре в гората. Само колкото му е нужно. Да отнемаш живота на повече живи същества, отколкото ти трябват, за да се нахраниш, е равнозначно на убийство, а той не е убиец. Вече тръпнеше в очакване.

Мина през сивия, смърдящ на пикоч подлез под кръстовището в Сместа, излезе на дневна светлина и продължи надолу към езерото.

Видя я още при влизането в парка. От такова разстояние, макар да имаше орлов поглед, той не би могъл да различи лицето й, но я позна по фигурата. По позата й. Застинала в очакване. Навярно малко изплашена, в напрегнато очакване.

Той не тръгна направо към пейката, а избра заобиколен път, за да провери дали наоколо не се навъртат полицаи. Същото направи и когато посети гроба на Валентин. Бързо установи, че от тази страна на езерото жената е сама. На отвъдния бряг наистина седеше човек, но той се намираше прекалено далече, за да види и чуе нещо съществено от предстоящото да се случи. Пък дори и да видеше и чудеше, нямаше да успее да се намеси навреме. Защото всичко щеше да стане бързо. Всичко беше готово, оформлението на сцената — завършено, Фине — пред пръсване.

— Здравей — поздрави той, заставайки пред пейката.

— Здрасти — усмихна се тя.

Стори му се по-малко изплашена, отколкото очакваше. Е, все пак тя нямаше представа какво я чака. Той се озърна, за да се увери, че е сам.

— Малко закъснява — каза Алисе. — Обичайно поведение. Така са топ-адвокатите.

Свайн Фине се засмя. Младото момиче беше спокойно, защото очакваше и Юхан Крун да присъства на срещата. Така й каза той, когато й поръча да се яви в два часа при езерото в Сместа. Обясни й, че двамата ще се срещнат със Свайн Фине именно там, защото в момента полицията издирва клиента им и няма как да проведат срещата в кантората. Всичко това се съдържаше в бележката, която Свайн Фине намери, забодена с нож в лехата пред гроба на Валентин. Под текста стоеше подписът на Юхан Крун. Фине хареса ножа и си го прибра — и за да си попълни колекцията, и защото можеше да му свърши работа във вилата. После разгъна бележката. Адвокатът, изглежда, бе помислил за всичко, та и двамата — и Фине, и Крун — да се измъкнат безнаказано. Е, трудно можеше да се измъкне от всички последствия. Все пак предоставяше на Фине любовницата си. Крун още не знаеше, но никога повече нямаше да може да я обича както преди. И никога повече нямаше да се почувства свободен. Все пак бе сключил сделка с дявола, а както е всеизвестно, дяволът е дяволски добър в дребния шрифт. Занапред потребностите на Фине бяха обезпечени: и материалните, и физическите.

Юхан Крун седеше в колата на паркинга за посетители на „Хегнар Медия”. Подрани — не биваше да се появява до езерото преди два и пет. Извади току-що купена кутия „Марлборо Голд”, слезе от колата, защото Фрида не обичаше в колата да й вони на дим, и се опита да си запали цигара. Пръстите му трепереха силно и се отказа. Толкова по-добре: и бездруго бе решил да ги отказва. Пак си погледна часовника. Според уговорката щеше да разполага с две минути. Разбраха се задочно — така беше най-безопасно. Така или иначе, Юхан съобщи, че са му нужни само две минути.

Следеше движещия се секундарник. Ето. Точно два часът.

Юхан Крун затвори очи. Това, разбира се, беше ужасно, нещо, с което ще трябва да живее до края на живота си, но в крайна сметка беше единственият изход.

Мислеше за Алисе; какво й предстои да преживее. Щеше да оцелее, но кошмарите за случилото се щяха да я преследват години наред. И всичко това, защото той реши така. Не й каза нито дума. Измами я. Не Фине, той, Крун, е по-големият злодей.

Пак си погледна часовника. След минута и половина ще влезе в парка, ще излъже, че е закъснял, ще я утеши, доколкото може, ще се обади в полицията, ще се престори на ужасен. Поправка: няма да му се наложи да се преструва. Обяснението му пред полицията ще съдържа деветдесет процента истина. А пред Алисе ще бъде стопроцентова лъжа.

Юхан Крун видя отражението си в страничния прозорец на колата.

Ненавиждаше гледката. По-омразен от нея му беше единствено Свайн Фине.

Алисе гледаше Свайн Фине, седнал на пейката до нея.

— Знаеш ли защо сме тук, Алисе? — попита той.

Беше вързал червена кърпа около черната си коса, прошарена едва тук-там.