Ю Несбё - Нож

Тя прие с делова експедитивност съболезнованията на присъстващите опечалени и се приближи до Сун-мин.

— Нещо не си бил хепи — каза му. — Така подочух.

Точно тази дума използва Брат — „хепи”.

— Трябва да поговорим — добави.

Имала свободна позиция в отдела си и си търсела подходящ човек. След няколко секунди Сун-мин схвана, че тя говори за мястото на Хари Хуле. Постъпката на Катрине Брат беше неприлична по две причини. Първо, обсъждаше служебни въпроси на погребението на съпруга си и второ, предлагаше на Сун-мин длъжността на човек, който все още се води само безследно изчезнал. Навярно тя използваше възможността да отвлече мислите си и от двамата. Сун-мин обеща да обмисли предложението й.

— Дано бюджетът на КРИПОС да го позволява — отбеляза Александра, след като сервитьорът поднесе първото блюдо и обясни какво представлява: миди „Сен Жак”, майонеза с черен пипер, кресон и маслен соев сос. — Защото такава вечеря определено не е по джоба на „Съдебна медицина”.

— Ще намеря начин да оправдая разхода, ако спазиш обещанието си по телефона.

Снощи Александра Стурдза се свърза със Сун-мин. Без никакви увертюри съобщи, че разполага с информация по случая „Ракел Фауке”. Обръщала се към него, защото въпросната информация съдържала деликатни моменти, а след първата им среща спечелил доверието й. Но въпреки това не искала да обсъждат въпроса по телефона.

Сун-мин предложи да обядват заедно. И запази маса в луксозен ресторант, където цените, точно както предположи и Александра, далеч надхвърляха предвидените в бюджета на КРИПОС средства за служебни цели. Щеше да се наложи Сун-мин да плати от джоба си този разход, но той предварително прецени, че инвестицията е разумна; далновидно поддържане на добри колегиални отношения със „Съдебна медицина”, отношения с потенциал да се окажат много полезни, когато му потрябва услуга. Например, за обработка на негова заявка за ДНК анализ с приоритет. Ей такива неща. Или? Нещо му подсказваше, че има и друго. Друго, но какво? Не му беше останало време да се замисля много задълбочено по въпроса. Сун-мин погледна развихрилия се уличен музикант. Хората го подминаваха бързо, незаинтересовано. Ханк. Така се казвал идолът на Бьорн Холм — Сун-мин разбра от колега. Ханк Уилямс. Вкъщи ще го провери в Гугъл.

— Изследвах кръвта на Хари Хуле от дънките, които е носил в нощта на убийството — съобщи Александра. — Съдържа рохипнол.

Сун-мин отмести поглед от улицата към нея.

— Количеството е достатъчно да приспи мъж в зряла възраст за четири-пет часа. Това ме наведе на мисълта за часа на убийството. По преценка на съдебния лекар, базирана на телесната температура, смъртта е настъпила между 22 и 2 часа през нощта. Други индикации обаче, например степента на избледняване на послесмъртните петна, показват, че е възможно — тя вдигна дългия си показалец с дълъг нокът, лакиран в лилаво — повтарям, възможно, смъртта да е настъпила по-рано.

Сун-мин не си спомняше миналия път Александра да е била с маникюр. Нима си бе лакирала ноктите специално за днешната среща?

— Затова поисках от електроснабдителя на Ракел Фауке да ми изпрати детайлен отчет на електромера й. Според справката между 20 и 24 часа потреблението е скочило със седемдесет киловата. Това означава, че температурата в къщата се е повишила с около пет градуса. Говорих с колежка от „Съдебна медицина”. В такъв случай интервалът се удължава: смъртта е настъпила между 18 и 2 през нощта.

Сун-мин мигаше. Някъде му попадна, че човешкият мозък обработва едва 60 килобита в секунда, тоест, представлява изумително слаб компютър. Причината все пак мозъчната дейност да протича толкова бързо е начинът, по който са организирани вече наличните вътре данни. Правим по-голямата част от нашите умозаключения въз основа на вече запаметени до момента мисловни модели, а не на новосъздадени. Навярно затова на Сун-мин му отне толкова време да асимилира информацията. Защото му се наложи да разсъждава извън установените матрици в мозъка си. Да създаде нови мисловни връзки. Защото новопостъпилата информация не приличаше на нито една вече запаметена от него.

Гласът на Александра долетя сякаш отдалече:

— От изявлението на Уле Винтер, цитирано в пресата, си спомням, че Хари Хуле се е намирал в бар до 22 часа — свидетели са го потвърдили. Нали така?

Сун-мин се взираше в чинията си. Мидите го гледаха безучастно.

— Имали ли сте друг заподозрян? Някой, изключен от кръга на заподозрените, защото е представил алиби за часовете на убийството на Ракел, но не и алиби за часовете между 18 и 22?