Ю Несбё - Нож

Помнеше колко объркан се чувстваше, след като тя го изхвърли. Седеше на леглото в хотелската стая с чанта, пълна с малко дрехи и тоалетни принадлежности. Той и Ракел все пак бяха зрели хора с реалистични очаквания. Обичаха се с всичките си недостатъци и особености. Заедно им беше добре. Тогава защо тя беше готова да захвърли всичко това на боклука заради дребно провинение, увлечение, приключило още навремето, когато се е случило, и без никакви последствия за бъдещето? Познаваше Ракел. Нещо не му се връзваше.

Едва сега му просветна какво бе разбрала тя, но не му го беше обяснила: онази нощ не бе останала без последствия. Катрине беше родила дете от Хари, не от Бьорн. Кога се бе усъмнила Ракел? Навярно на кръщенето, когато видя малкия. Но защо не му бе казала? Защо го бе премълчала от него? Много просто. Защото истината не би помогнала никому. Би съсипала и други освен онзи, който вече е съсипан. В случая: Ракел. Ала макар да го бе затаила, Ракел не е могла да понесе мисълта, че мъжът, с когото дели обща постеля, но с когото няма общо дете, има дете от друга жена — дете, което ще виждат често, защото майката и „бащата” са техни близки приятели.

Сеячът. През последното денонощие като незаглъхващо ехо в главата на Хари отекваха думите на Свайн Фине, запечатани на записа пред католическата църква: „Защото аз съм сеячът.” Не. Сеячът беше Хари.

С едно непрекъснато, машинално движение Бьорн завъртя ключа на колата и пусна радиото. Двигателят запали, оборотите спаднаха, волвото заръмжа добродушно на празен ход. През процепа на страничния прозорец Хари чу как гласът на Рики Лий Джоунс покрива гласа на Лайл Ловет в „North Dakota”. Бьорн потегли бавно. Хари го проследи с поглед. Бьорн чисто и просто не можеше да шофира, без да слуша кънтри. За него карането на кола и кънтрито вървяха заедно като джин и тоник. Бьорн не се бе стърпял дори когато Хари е лежал упоен на съседната седалка и са пътували към Ракел. И съвсем обяснимо. Бьорн се е нуждаел от компания. Навярно в онзи момент се е чувствал страшно самотен. По-самотен дори от сега, помисли си Хари. Защото, преди волвото да потегли, Хари видя облекчението в погледа му.

Юхан Крун отвори очи. Погледна часовника. Шест и пет. Помисли, че му се е счуло, но тъкмо да се обърне на другата страна и да заспи, пак чу същия звук. Звънеца на долния етаж.

— Кой е? — промърмори сънливо Фрида до него.

„Самият дявол идва да си иска обещаното” — помисли си Юхан Крун. Вярно, Фине му отпусна четиресет и осем часа да остави съобщение на онзи надгробен паметник, тоест, срокът изтичаше чак следобед. Но вече никой не звъни по вратите на хората. Който се нуждае спешно от адвокат, звъни по телефона. Ако в кантората възникне кризисна ситуация, пак звънят по телефона. Дори съседите звънят по телефона, когато искат да говорят с Крун.

— Сигурно служебно — отвърна той. — Заспивай, мила, ще ида да проверя.

За миг Крун затвори очи и се опита да диша дълбоко и равномерно. Цяла нощ не мигна. Взира се в мрака, а в ума му се въртеше един и същи въпрос: как да спре Свайн Фине.

Юхан Крун, великият тактик в съдебната зала, не успя да намери решение.

Ако нагласи нещата така, че Фине да остане сам с Алисе, щеше да се превърне в съучастник на престъпление. Това само по себе си би било ужасно — и за него, и за Алисе. Нещо повече: осигуряваше още козове в ръцете на Фине, когато — а това беше неизбежно — реши да го изнудва пак. Освен ако Крун не намери начин да накара Алисе доброволно да прави секс с Фине. Но това беше ли възможно изобщо? Не. Абсурд. Абсолютно немислимо, както беше немислимо спонтанното предложение на Фрида в отговор на изложения от Крун измислен казус: да наеме човек да ликвидира Фине.

Дали не е по-добре да признае прегрешението си на Фрида? Самопризнание. Истина. Изкупление. Мисълта за това му донесе облекчение. Но облекчение, каквото би донесъл кратък, разхладителен полъх под прежурящо слънце в пустинята. Мимолетно спасение, мигновено попарено в безбрежната безнадеждност към хоризонта. Фрида ще го напусне — знаеше го. Кантората, победите в съдебната зала, вестникарските заглавия, славата, погледите, изпълнени с възхищение, купоните, мацките, предложенията — всичко да върви по дяволите! Той държеше само на Фрида и на децата. А ако Фрида остане сама, тоест, вече не е негова… Свайн Фине не заяви ли кажи-речи в прав текст, че в такъв случай Фрида ще се превърне в потенциална жертва, че веднага ще я пожелае? В такъв случай Крун не беше ли морално задължен да носи тежката тайна сам и да се погрижи Фрида да остане с него — в името на нейната безопасност? А това на свой ред означаваше да даде Алисе на Фине, а после Фине да продължи да… Ох, проклет гордиев възел! Нуждаеше се от меч. Ала Крун не разполагаше с меч. Само с химикалка и голяма уста.