Ю Несбё - Нож

Ендре избълва това в едно-единствено дълго изречение, без да си поеме дъх. Бьорн го изслуша и си помисли: Вярно ли е? Това ли представлявам аз? Затова ли избягах от плодородните ниви в Тутен — за да стана хипетър? Феминизиран войнстващ конформист и неудачник в кариерен застой. Нереализиран полицай, които се опитва да си изкове ексцентричен имидж. Използвам корените си — ретрокола, Елвис и стари кънтри герои, прически ала петдесетте, ботуши от змийска кожа и диалект — за да демонстрирам завръщане към неподправеното, земното, но съм точно толкова честен колкото политик от западно Осло, който преди предизборна реч в някоя фабрика си сваля вратовръзката, запретва ръкавите на ризата си и се старае да говори по народному, доколкото позволява политическият език.

Може би. Дори да не беше цялата истина, навярно беше поне част от нея. Но в това ли се състоеше неговата идентичност? Не. Тези неща определяха същността му толкова, колкото и рижата му коса. Бьорн се самоопределяше на първо място като изключителен криминалист. И като още нещо.

— Навярно си прав — отвърна той, когато Ендре най-сетне си пое дъх след дългото изречение. — Може би наистина съм жалък неудачник. Но поне се държа добре с хората — за разлика от теб.

— Стига де, Бьорн, ти да не се газира? — разсмя се Ендре, сложи утешително ръка на рамото му и се усмихна съзаклятнически, все едно всички играят игра, чиито правила Бьорн още не е разбрал.

Вярно — Бьорн попрекали с домашната ракия, която си поръчаха по сантиментални, не по финансови причини. Но тогава, само за миг, усети на какво е способен. Че би могъл да стовари юмрук в самодоволната мутра на Ендре, да му счупи носа, да види страх в очите му. Като ученик Бьорн никога не се сби. Нито веднъж. Преди да постъпи в Полицейската академия, му липсваше всякакъв практически опит. Чак там научи разни тънкости при ръкопашния бой. Например, че най-сигурният начин да надвиеш в единоборство е да удариш пръв и с максимална агресия. Ако тези две условия са изпълнени, девет от десет двубоя приключват с първия удар. Знаеше го. Искаше да го направи. Но можеше ли? Колко висок беше личният му праг за упражняване на насилие? Това не знаеше. Никога не бе изпадал в ситуация насилието да изглежда адекватно решение на проблема. И в този случай не беше. Ендре не представляваше физическа заплаха. С юмручна разправа Бьорн би предизвикал единствено скандал и евентуално оплакване в полицията за нанесена телесна повреда. Защо тогава го желаеше толкова силно — да усети как кокалчетата на пестника му се забиват в мутрата на Ендре, да чуе мъртвия звук от кост в плът, да види как от носа на арогантния му съученик руква кръв, а по лицето му се изписва страх?

Същата вечер Бьорн си легна в някогашната си детска стая, но не успя да заспи. Защо не го сложих на място, терзаеше се той. Защо се засмях сконфузено и смънках, не, глупости, не съм се газирал, а после изчаках Ендре да си отмести ръката от рамото ми, промърморих, че отивам за още ракия, размених две-три думи с компанията на съседната маса и побързах да се изнижа? Какъв по-подходящ случай от този? Алкохолът можеше да му послужи като оправдание. В Тутен не порицаваха безобидни сбивания между подпийнали мъже. Пък и цялата работа щеше да приключи с един юмрук: Ендре нямаше телосложение на бияч. Ако пък отвърнеше на удара, всички щяха да подкрепят Бьорн. Защото Ендре открай време си беше гадняр, а Бьорн — всеобщ любимец. Не че това му помогна кой знае колко по време на пубертета.

В девети клас Бьорн най-сетне събра смелост да покани Брита на прожекция на пътуващо кино, гостуващо в Скрая. Директорът на киното бе предприел сензационна стъпка: прожекция на филма-концерт „Песента остава същата” на „Лед Цепелин” — вярно, близо петнайсет години след заснемането му, но на Бьорн не му пукаше. Дълго търси Брита и накрая я намери зад женската тоалетна. През сълзи, хлипайки, му се оплака, че през уикенда пуснала на Ендре, а през голямото междучасие най-добрата й приятелка й се похвалила, че с Ендре са гаджета. Бьорн се опита да успокои Брита и съвсем директно я покани на кино. Тя го изгледа странно, попита не е ли чул какво му е казала. Бьорн потвърди: чул е, но харесва и „Лед Цепелин”, и Брита.

— Не — изсъска първоначално тя, ала после сякаш получи просветление и се съгласи.

В киносалона се оказа, че Брита е поканила и най-добрата си приятелка, и Ендре. По време на целия филм Брита и Бьорн се целуваха. Първо по време на „Dazed and Confused” [Замаян и объркан], после посред китареното соло на Джими Пейдж в „Stairway to Heaven” [Стълбище към рая]. С целувките си Брита изстреля Бьорн направо на седмото небе. И въпреки това, когато след прожекцията останаха сами и той я изпрати до тях, Брита не пожела повече да се целуват, сбогува се с едно кратко „лека нощ” и се прибра. След седмица Ендре скъса с най-добрата й приятелка и пак се събра с Брита.