Ю Несбё - Нож

— О, мамка му. — Бьорн се почеса по рижия бакенбард. — Но на записа не се вижда убиецът да си тръгва от местопрестъплението.

— Защото той иска, като дойда на себе си, да бъда убеден, че аз съм убил Ракел. За целта е нужно и двата комплекта ключове да са в къщата и вратата да е заключена отвътре. Ако тези две условия са изпълнени, аз неизбежно ще стигна до извода, че единственият възможен извършител на убийството съм аз.

— Вариация по темата „мистерията на затворената стая”?

— Именно.

— И…?

— След като ме е оставил до Ракел, убиецът е заключил вратата отвътре и е излязъл през прозореца на мазето. Само там няма решетки. Не е знаел за фотокапана, но е извадил късмет. Камерата се е активирала от засеченото движение, но на записа не се вижда нищо, защото е тъмно като в рог. Докато преглеждахме записа, решихме, че е била котка или птица, и не обърнахме кой знае какво внимание.

— И смяташ… че някой те е вкарал в такава чудовищна постановка?

— Да. Този някой ме изманипулира да повярвам, че съм убил любимата си.

— Божичко! Това е по-лошо и от най-жестокото смъртно наказание. То си е чисто изтезание. Защо…

— Защото е точно каквото ти каза. Наказание.

— Наказание? За какво?

— За предателството ми. Проумях го точно преди да сложа край на живота си и усилих радиото. „Farther along we’ll know more about it…”

— „Farther along we’ll understand why” — кимна бавно Бьорн.

— „Cheer up, my brother. Live in the sunshine. We’ll understand it all by and by” — довърши Хари.

— Красиво. Мнозина мислят, че парчето е на Ханк Уилямс, но всъщност е един от малкото кавъри, които е записал.

Хари извади пистолета. Бьорн се размърда неспокойно на съседната седалка.

— Не е регистриран. — Хари прикрепи заглушителя. — Бил е набавен за нуждите на Е-14 — закрито разузнавателно звено. Не може да бъде проследен.

— Да не възнамеряваш… — Бьорн погледна притеснено къщата на Кая. — … да го използваш?

— Не — Хари му подаде оръжието. — Ще вляза без него.

— Защо ми го даваш?

Хари го изгледа продължително.

— Защото ти си убил Ракел.

— Надвечер в деня на убийството си се обадил в бар „Джелъси” на Йойстайн и той ти е казал, че съм там. Няма скоро да се прибере вкъщи, досетил си се ти.

Бьорн стискаше конвулсивно пистолета и се взираше в Хари.

— После си подкарал към Холменколен. Паркирал си волвото на известно разстояние — да не би съседите или други очевидци да запомнят колата. Все пак „Амазон”-ът се набива в очи. Позвънил си на вратата. Ракел е отворила и, естествено, те е поканила да влезеш. Ти, разбира се, не си знаел, че всичко това е заснето от фотокапан. Обстоятелствата, смятал си ти в онзи момент, работят изцяло в твоя полза. Нямало е свидетели, не са възникнали никакви непредвидени събития, поставката с ножовете си заварил на мястото, където се е намирала и при последното ти посещение в дома ни — тогава аз още живеех там. Допълнително спокойствие ти е вдъхвала мисълта, че в онзи момент аз се наливам в бара. Издърпал си нож от поставката и си убил Ракел. Ефективно, без да изпиташ удоволствие, защото все пак не си садист. Но си я намушкал достатъчно брутално, та да не оставиш у мен съмнение, че е страдала. После си усилил термостата на максимална степен, взел си ножа, качил си се в колата и си подкарал към „Джелъси”. Там си сипал рохипнол в питието ми, докато аз съм се бъхтил с Рингдал. Извел си ме навън, качил си ме в колата и си ме откарал вкъщи. Рохипнолът е подействал бързо. Когато си паркирал до форда ми на паркинга зад квартирата ми, вече съм слял като заклан. Извадил си ключовете за апартамента от джоба ми, пъхнал си ножа в ръката ми и притиснал пръстите ми към дръжката, та да останат отпечатъци. Качил си се горе, пъхнал си ножа между албумите на „Rainmakers” и „Ramones”, където, според азбучната подредба, би следвало да се постави името Ракел. После си намерил ключовете за форда ми. На слизане по стълбите си срещнал Гюле, който се е връщал от работа. Това не е влизало в плановете ти, но си импровизирал успешно. Казал си му, че си ме сложил да спя и сега се прибираш. Долу, на паркинга, си ме измъкнал от волвото, преместил си ме във форда и си потеглил към Ракел. Доста зор си видял, докато ме свалиш от колата. Метнал си ме на гръб и си тръгнал нагоре по стълбите. Влязъл си през отключената врата и си ме стоварил в кървавата локва до Ракел. Изчистил си следите, оставени от теб, и си се измъкнал през прозореца в мазето. Райберите на прозореца няма как да се затворят отвън, но ти и за това си намерил решение. От местопрестъплението си се прибрал пеша — поне така предполагам. Надолу по улица „Холменколен”, после по „Сьоркедал” — вероятно през „Маюрстюа”. Избягвал си места с охранителни камери. Ако си се качил на такси, не си платил с кредитна карта. Изобщо, странял си от всичко, което би могло да бъде проследено. Оттам насетне ти е оставало само да чакаш. Да си държиш ТЕТРА-радиотерминала подръка и да следиш съобщеният. По тази причина ти — макар официално да си в отпуск по бащинство — си бил сред първите, отзовали се на местопрестъплението, когато по вътрешната радиовръзка са съобщили за мъртва жена на адреса на Ракел. Веднага си поел командването. Лично си обиколил къщата уж за да провериш всички възможни изходи за бягство — съвсем не първостепенна задача за другите пристигнали криминалисти, защото сте заварили входната врата отключена и те съвсем закономерно са предположили, че извършителят се е измъкнал оттам. Слязъл си в мазето, пуснал си райберите, после — за да поддържаш впечатлението за щателен оглед — си се качил на тавана, върнал си се и си обяснил, че прозорците навсякъде са затворени. Някакви възражения дотук?