Ю Несбё - Нож

Гласът му беше дрезгав като на Каско.

— Сори, приятел. Тези ще стигнат само за една доза. Налага се да си потърсиш кинти другаде.

— Трябват ми само двайсет-трийсет крони.

Каско се засмя с кратко изсумтяване.

— Виждам, че ти си закъсал за лекарство, ама и аз съм на същия хал.

Мъжът приклекна до него. Извади значка от джоба си и му я показа. Полицейско удостоверение. Мамка му, пак ли! Човекът на снимката смътно напомняше този пред него.

— Конфискувам приходите ти от незаконна просия на обществено място. — Мъжът посегна към чашката.

— Няма да стане! — кресна Каско, грабна чашката и я притисна към гърдите си.

Двама-трима минувачи им хвърлиха поглед.

— Дай ми я веднага или ще те отведа в участъка, ще те тикна в ареста и ще си вземеш дозата най-рано утре следобед. Как ти звучи една нощ в абстиненция?

— Блъфираш, проклета полицейска друсалка такава! На шестнайсети декември 2016 година общинският съвет отхвърли и на първо, и на второ четене предложението да се забрани събирането на парични средства, включително чрез просия.

— Мхм. — Мъжът изчака малко, сякаш сдъвкваше информацията. После се приближи още към Каско и скри минувачите от погледа му. — Прав си — прошепна. — Блъфирах. Сега обаче съм съвсем сериозен.

Каско се взираше ужасен. Изпод камуфлажното си яке мъжът извади пистолет и го насочи срещу Каско. Голям, противен, проклет пищов — и то в час-пик на Централната гара! Този тип трябва да е пълна откачалка, помисли си Каско. С превързана глава и страховит белег от устата до ухото. Момчето знаеше отлично какво прави абстиненцията с иначе нормални хора, наскоро видя с очите си какво е в състояние да причини железен прът, а сега пред него стоеше пич с пищов. Е, ще се наложи да продаде очилата „Оукли”.

— Ето — простена той и му подаде картонената чашка.

— Благодаря. — Мъжът я взе и надникна вътре. — Колко искаш за очилата?

— А?

— За очилата. — Мъжът задържа няколко монети и му подаде другите пари. — Толкова стигат ли?

После грабна очилата от главата на Каско, сложи си ги и тръгна напряко на рибния пасаж — към допотопния телефонен автомат от външната страна на „Севън-Илевън”.

Хари набра телефонния си секретар, въведе кода и установи, че Кая Сулнес не му е оставила съобщение. Явно не се бе опитала да отговори на обажданията му. Единственото получено съобщение беше от разтревожения Юхан Крун. „Моля те това да си остане между нас. Свайн Фине ме изнудва… Мен и семейството ми. Моля… моля те да се свържеш с мен. Благодаря.”

„Ще се наложи да звънне на друг, аз съм мъртъв” — помисли си Хари, докато гледаше как монетите потъват в автомата една по една.

Набра „Справки”. Поиска три номера, продиктуваха му ги и той ги записа върху опакото на дланта си.

Първо звънна на Александра Стурдза.

— Хари!

— Не затваряй! Невинен съм. На работа ли си?

— Да, но…

— Колко човека знаят?

Хари усети колебанието й. И как тя взе решение. Преразказа му накратко разговора си със Сун-мин Ларшен. Накрая вече едва се сдържаше да не заплаче.

— Знам как изглежда, но трябва да ми се довериш — помоли Хари. — Ще можеш ли?

Мълчание.

— Александра. Ако изпитвах и най-малкото съмнение, че съм убил Ракел, щях ли да намеря сили да възкръсна от мъртвите?

Мълчание. Въздишка.

— Благодаря. Спомняш ли си последната вечер, когато бях в апартамента ти?

— Да — подсмръкна тя. — Май не съвсем.

— Лежахме един до друг и ти ми подаде презерватив — едва ли искам пак да стана баща, така каза. Тогава се обади една жена.

— А, да. Кая. Грозно име.

— Ще се наложи да ти задам въпрос, на който сигурно няма да ти се иска да ми отговориш.

— Какъв въпрос?

Хари го зададе. Изискваше еднозначен отговор — утвърдителен или отрицателен. Пак усети колебание у Александра. Това само по себе си беше почти достатъчен отговор.

— Да — каза накрая тя.

Ето, Хари разполагаше с необходимото.

— Благодаря. Още нещо. Окървавените дънки. Можеш ли да ги анализираш?

— Кръвта на Ракел ли?

— Не. Понеже си разкървавих кокалчетата в бара, до дънките има и моя кръв. Помниш ли?

— Да, разбира се.

— Добре. Искам да изследваш моята кръв.

— Твоята? Защо?

Хари й обясни каква е целта.

— Ще отнеме малко време. Да речем, един час. Къде да те потърся? Дай ми номер.

Хари се замисли.

— Изпрати резултата по есемес на Бьорн Холм.

Продиктува й номера му и затвори.

Пъхна още няколко монети в автомата. Явно монетите се търкаляха по-бързо от думите. Трябваше да действа по-експедитивно.