Ю Несбё - Нож

Сун-мин видя как Уле Винтер си поема дълбоко дъх — буквално се наду. Беше сменил стария евтин костюм с нов — от последната колекция на шведската марка „Тигер”, разпозна Сун-мин. Сигурно се бе допитал до новоназначената шефка на пресцентъра, която по впечатления на Сун-мин притежаваше известен усет за стил.

— Добре дошли на нашата пресконференция — подхвана Винтер. — Казвам се Уле Винтер и в качеството ми на ръководител на разследването по случая „Ракел Фауке” най-напред искам да съобщя, че след редица пробиви по случая и благодарение на усилената ни екипна работа успяхме да разкрием убийството.

Тук би било добре да направи пауза за максимален ефект, помисли си Сун-мин, но Винтер продължи, без дори да си поеме дъх. Кой знае? Може пък това да изглежда по-професионално и да вдъхва повече доверие. Не бива да превръщаш убийството в театър. Сун-мин си отбеляза тази максима наум и се постара да я запомни за случай, когато ще му потрябва занапред. Защото един ден той ще седи там горе, на подиума. Преди не изпитваше такава увереност, но сега беше сигурен: ще събори от клона този стар космат орангутан.

— Надяваме се и вярваме, че това ще донесе облекчение и на близките, и на приятелското обкръжение на жертвата, а и на широката общественост. Разполагаме с доказателства кой е убил Ракел Фауке, но за жалост въпросното лице най-вероятно е посегнало на живота си. Не желая да спекулирам какви са мотивите, но, разбира се, няма как да се пренебрегне голямата вероятност отчаяният акт да е предизвикан от бързия напредък в разследването на КРМПОС.

Сун-мин обърна внимание, че Винтер използва „посегнало на живота си” вместо „безследно изчезнало” и „отчаяният акт” вместо „самоубийството”. В рамките на едно и също изречение Винтер заяви нежеланието си да спекулира и пося спекулации. По-премерен, професионален словесен подбор би бил по-уместен, прецени Сун-мин.

— Казвам най-вероятно е посегнало на живота си, защото лицето все още се води безследно изчезнало. Част от вас сигурно вече са чули за падналия в реката автомобил покрай областен път 287 вчера преди обяд. Можем да потвърдим официално, че автомобилът е собственост на заподозрения. На Хари Хуле…

И дори да не възнамеряваше да прави пауза за ефект, шумните възгласи, възклицания и викове на журналистическото войнство го прекъснаха.

Хари се събуди от потрепваща светлина. В момента минаваха през тунела до Люсакер. Значи, съвсем скоро щяха да пристигнат. Автобусът излезе от тунела и Хари установи, че се е стъмнило. Автобусът се изкачи по възвишението и после се спусна към Шолюст. Хари се загледа в армадата от малки яхти в залива Бестумкилен. Малки, ама яхти. Дори да имаш пари да купиш такава лодка, струва ли си да вложиш толкова време в регистрация, поддръжка и грижи, като се има предвид колко кратко трае плавателният сезон в Норвегия? Защо просто не наемеш лодка за малкото дни с хубаво време? После връщаш и не й береш грижата. В полупразния автобус цареше тишина. От седалката отпред Хари долавяше жужене на музика в слушалки. В процепа между седалките просветваше компютърен екран. Явно в транспортното средство имаше безжичен интернет. Пътникът беше отворил сайта на „Ве Ге” и четеше новини.

Хари пак погледна яхтите през прозореца. Навярно техните собственици държаха не на часовете, прекарани в морето, а на това, да ги притежават. И всеки час през деня да могат да си мислят: имам лодка, която е моя. Старателно поддържана, скъпа лодка, а минувачите ще я сочат и ще казват: тя е на еди-кого си. Защото ние, хората, както е всеизвестно, не сме онова, което правим, а онова, което притежаваме. Затова, когато изгубим всичко, вече кажи-речи не съществуваме. Хари знаеше накъде отиват мислите му, затова се откъсна от тях.

Пак погледна компютърния екран между седалките. Лицето му определено се отразяваше в екрана, защото видя как изтормозените му черти изпълват сайта на „Ве Ге”. Премести поглед към текста под отражението.

„Ве Ге” предава НА ЖИВО пресконференцията: „ЗАПОДОЗРЕНИЯТ В УБИЙСТВО ХАРИ ХУЛЕ Е В НЕИЗВЕСТНОСТ.”

Премига няколко пъти, за да се увери, че е буден и окото му не се е напрашило. Прочете пак. Това не беше отражение, а негова снимка, направена точно след разкриването на Вампириста.

Хари се отпусна назад на седалката и смъкна козирката на шапката си пред лицето.

Мамка му, мамка му.

За няколко часа снимката ще бъде навсякъде. Ще го разпознаят по улицата, защото в града накуцващ мъж в прекалено тясна камуфлажна униформа ще представлява диаметрална противоположност на камуфлиран. А арестуват ли го сега, целият му план отива по дяволите. Значи, планът трябва да се промени.