Ю Несбё - Нож

Хари гледаше облака под краката си.

Вдигна парче от счупено огледало и си огледа лицето. Бял ореол обрамчваше главата му. Отвсякъде се носеха песни.

Пак сведе поглед към облака.

Откакто съмна, той скриваше изгледа към заледената река и забулваше в сиво боровата гора. След малко обаче слънцето щеше да се издигне по-нависоко — ще пробие облачната пелена и видимостта ще се избистри. Надяваше се силните птичи песни да позаглъхнат.

Зъзнеше. Още по-добре. Това също избистряше видимостта.

Пак погледна в огледалото.

По ореола — всъщност омотан бинт — имаше червено петно от избилата отдолу кръв. Най-вероятно щеше да се сдобие с още един белег — освен онзи от ъгъла на устата до ухото.

Стана от долепения до стената стол и влезе във вилата.

Мина покрай вестникарските изрезки, налепени по тапетите. На една беше отпечатана снимка на лицето, което преди малко видя в огледалото.

Влезе в спалнята. Там прекара нощта. Смъкна окървавените чаршафи. Преди две седмици и половина направи същото в апартамента си. Но този път кръвта по спалното бельо беше само негова.

Седна на дивана.

Загледа се в пистолета „High Standard HD 22”, поставен до кутията с настолна игра. Спомни си какво му каза Бор: в Е-14 се сдобили с такива пистолети, без да ги регистрират. Претегли оръжието в длан.

Дали ще му потрябва?

Може би да, може би не.

Хари Хуле си погледна часовника. Бяха изминали 36 часа, откакто със залитане се добра до вилата и се вмъкна през счупения прозорец. После си съблече подгизналите дрехи, избърса се, намери сухи дрехи: пуловер, клин, армейска униформа, дебели вълнени чорапи. Облече се, легна на долния етаж на леглото, зави се с вълнено одеяло и лежа така, докато най-силното треперене отмина. Поколеба се дали да не запали камината, но се отказа. Имаше риск някой да види дима от комина и да дойде да провери какво става. Претърси шкафовете, намери комплект за първа помощ, проми раната на челото си и я превърза с бинт. Превърза и коляното си — имаше огромен оток. Няколко пъти вдиша дълбоко и издиша с надежда да разбере дали си е счупил ребро, или болката е само от натъртване. Иначе беше невредим. Навярно някой би го нарекъл чудо, но всъщност си беше елементарна физика и малко късмет.

Пак си пое дълбоко дъх, чу просвирване и нещо го прободе отстрани.

Добре де, доста късмет.

Съзнателно си наложи да не мисли за случилото се вчера. Според новите препоръки, полицаи, претърпели силно травматично събитие, не бива нито да говорят, нито да мислят за преживяното, преди да са изминали поне шест часа. Най-новите изследвания — противно на предишните препоръки — показваха, че да говориш за травмата непосредствено след преживяването й, не понижава риска от ПТСР. Напротив.

Но, естествено, се оказа невъзможно да отпъди спомена. Въртеше се непрекъснато в главата му с настойчивостта, с която в ума ти се набива популярен в мрежата видеоклип. Колата полита надолу по водопада, той се притиска към седалката, за да погледне през предното стъкло; обзема го усещане за безтегловност, защото всичко пада с една и съща скорост; съвсем лесно хваща предпазния колан с лявата си ръка и закопчалката с дясната. Понеже движенията се осъществяват във вода, просто са малко по-бавни. После Хари вижда как от задаващия се срещу него черен камък лумва гъста бяла пяна. Доближава колана до закопчалката. Натиска го. Той щраква.

В един момент се опомни, увиснал на колана с глава във въздушната възглавница. Откри, че може да диша, звуците от водопада вече не са глухи, а силни, съскащи, през счупеното задно стъкло нахлува вода и го пръска. Само в рамките на няколко секунди установи, че не просто е жив, но на всичкото отгоре здрав и читав.

Колата се беше забила с предницата в земята, пръст се бе вбила навътре в купето и воланът го притискаше, но не му беше премазал краката. Дори не го беше заклещил. Всички прозорци се бяха счупили. Явно водата от колата се бе оттекла за броени секунди. Съвкупността от съпротивлението, оказано от пода на колата, на арматурното табло и на предното стъкло, очевидно беше задържала достатъчно дълго водата и благодарение на това тя бе изиграла ролята на допълнителна предпазна възглавница за тялото на Хари и бе предотвратила тоталното смачкване на каросерията. Защото водата е силна. Причина водното налягане да не сплесква дълбоководните риби в морските дълбини, където би смачкало брониран танк като тенекиена кутийка, е, че тялото на рибите съдържа значително количество от вещество, което не се свива, а именно: вода.