Ю Несбё - Нож

Влезе в дневната и вдигна.

— Знам, че предпочиташ да отложиш оповестяването на самоличността на загиналия — подхвана шефът на КРИПОС.

— На безследно изчезналия.

— Водолазите откриха в реката под водопада счупен мобилен телефон и пистолет. Екипът ми току-що установи, че вещите са собственост на Хари Хуле. В момента подреждаме последните парченца от пъзела и скоро всички обстоятелства по случая ще бъдат изяснени. Не можем да протакаме повече, Брат, съжалявам. Но понеже явно имаш лични съображения…

— Нямам лични съображения, Винтер. Мисля само за репутацията на гилдията. Трябва да бъдем максимално подготвени как ще представим случая пред обществеността.

— В момента КРИПОС, а не полицейски окръг Осло, ще оповести резултата от своята работа. Но разбирам дилемата ти. Журналистите, естествено, ще ви погнат с неудобни въпроси, защото Хуле е ваш служител. Ясно ми е — нужно ви е време, за да обсъдите помежду си каква версия ще поддържате. Ще ти вляза в положението. Пресконференцията на КРИПОС, планирана за утре сутринта, ще бъде отложена за утре вечер в седем.

— Благодаря.

— Това налага да предупредиш и ленсманската служба в Сигдал да не оповестяват името на загиналия…

Катрине си пое дъх, но замълча.

— … преди ние от КРИПОС да сме направили официално изявление по случая.

„Искаш сензационната новина да носи твоето име” — помисли си Катрине. Ако ленсманската служба огласи самоличността на загиналия, хората ще съберат две и две, ще се досетят какво всъщност е станало и ще решат, че КРИПОС пак изостава от събитията — и то толкова драстично, че Хуле ги е изпреварил и е успял да се самоубие, преди да го разкрият. „Ако обаче ти поемеш режисурата, Винтер, ще представиш нещата така, все едно изключителните дедуктивни способности на хората ти са надминали дори легендарния детектив Хари Хуле. Изплашен от разобличаване, той е тръгнал да бяга и е паднал право в лапите на смъртта.”

Катрине премълча и това. Ограничи се само да каже:

— Добре. Ще уведомя Хаген.

Затвориха.

Катрине влезе на пръсти в спалнята. Наведе се над износеното синьо детско креватче. Родителите на Бьорн им го дадоха с молбата да спазят семейната традиция. Всички деца от рода спели в него като малки.

През тънката стена се чуваше как Бьорн продължава да плаче в кабинета. По-тихо, но със същото болезнено отчаяние. Докато съзерцаваше спящото личице на Герт, Катрине си мислеше как мъката на Бьорн по странен начин облекчава нейната, защото я задължава да бъде силна за двамата, да не си позволява да се разкисва. Защото животът продължава, а детето им се нуждае от грижите им.

Неочаквано Герт отвори очи.

Премига, търсейки нещо. Опитваше се да фокусира.

Погали чудновато светлите му къдрици.

— Кой да предположи, че чернокоса майка и риж баща ще създадат такова русо дете — отбеляза бабата на Бьорн, когато отидоха да й покажат правнучето в старческия дом.

Малкият намери погледа на майка си. Катрине се усмихна, продължи да го гали и започна да тананика приспивно, докато очичките му пак се затвориха. Едва тогава тя потрепери. Защото от очите на малкия сякаш я гледаше не Герт, а друг — човек от отвъдното.

Юхан Крун влезе в банята и започна да търси в телефона си. С Хари Хуле имаха вземане-даване неведнъж през годините. Все някъде трябва да е записал номера му. Ето го! В стар имейл, свързан със Силие Гравсенг — студентка, която, за да си отмъсти на Хуле, реши да го съди за изнасилване. Обърна се към Крун и поиска той да поеме делото, но адвокатът бързо схвана каква е работата и разубеди момичето. Макар впоследствие той и Хуле отново да бяха кръстосали шпаги на няколко пъти, полицаят все пак му дължеше услуга за спестеното публично унижение, нали? Надяваше се да е така. Можеше да се обади и на други полицаи, които му бяха дори по-задължени от Хуле, но го избра по две причини. Първо, Хуле несъмнено щеше да впрегне цялата си енергия, за да издири и арестува човек, унижил го съвсем наскоро, като го направи да изглежда пълен глупак. Второ, в цялата полицейска гилдия единствено по силите на Хари Хуле бе да залови Фине и го бе доказал. Да, само Хуле можеше да му помогне. Пък после ще види колко време ще успее да задържи изверга зад решетките за заплахи и изнудване. Щеше, разбира се, да бъде неговата дума срещу думата на Фине, но ще му мисли, когато му дойде времето.

— Говорете, ако е строго наложително — обади се сърдит глас, последван от звуков сигнал.