Ю Несбё - Нож

Тази вечер децата си легнаха, Юхан Крун изгледа новините за последните събития в Норвегия и САЩ, взе кутия цигари, качи се на втория етаж и излезе на верандата с изглед към долината Мерадален и квартал „Юлерн”.

Облегна се на перилата. Оттук се виждаха и офис сградите на „Хегнар Медия” и част от езерото в Сместа, което се намираше в непосредствена близост. Юхан мислеше за Алисе. Как да разреши този казус. Стана прекалено емоционално, прекалено ангажиращо и прекалено продължително. Повече не можеха да я карат така. Щяха да ги разкрият. Е, всъщност отдавна ги бяха разкрили. Личеше си недвусмислено по лукавите усмивчици на партньорите в кантората, когато по време на заседание Алисе влизаше било да донесе някоя папка, било да му съобщи за важно телефонно обаждане. Но Фрида не ги беше разкрила, а за него само това имаше значение — беше обяснил това на Алисе. Докато Фрида не ги разкрие, връзката им все едно не съществува. Алисе го изслуша с предизвикателно безразличие и му каза да не се тревожи.

— При мен тайната ти е безопасност — флегматично го увери тя.

Но като че ли именно това нейно уверение го разтревожи.

Тайната ти, не тайната ни (Алисе не беше обвързана). При мен — все едно е оставил на съхранение ценни книжа в банковия й сейф. Да, там книжата са в безопасност, но само докато сейфът стои заключен. Юхан Крун, разбира се, не допускаше формулировката й да съдържа заплаха, но въпреки това с думите си Алисе му намекваше нещо. Че го закриля. И навярно очакваше в замяна той да я покровителства. Между младите, току-що завършили адвокати се вихреше жестока конкуренция. Успелите да изплуват се уреждаха добре. Потъналите обаче загиваха. И в такъв момент от решаващо значение се оказваше някой да те тласне към повърхността.

— Много си се умислил.

Юхан Крун подскочи от уплаха и си изпусна цигарата. Тя полетя през мрака като падаща звезда и се изгуби в ябълковата градина долу. Стряскащо е да чуеш глас зад гърба си, когато мислиш, че си сам и никой не те гледа. Още по-стряскащо е гласът да се окаже на човек, чието място не е тук, и единственият начин да попадне на верандата ти на втория етаж е да е долетял или да се е телепортирал. Но е направо смразяващо, ако този човек е брутален престъпник, рекордьор по извършени изнасилвания в Осло за последните трийсет години.

Крун се обърна. Мъжът се беше облегнал на стената до вратата на верандата. При избора между „какво правиш тук?” и „как влезе?” адвокатът се спря на първото.

— Свивам си цигара — отвърна Свайн Фине, вдигна ръце към устните си, сивият му език се показа между месестите устни и докосна хартията с тютюна.

— К… какво искаш?

— Огънче. — Фине лапна цигарата и погледна въпросително Крун.

Адвокатът се поколеба, но в крайна сметка протегна запалката си към Фине и я щракна. Видя как пламъкът потрепери. После цигарата го засмука и тютюневите нишки се накъдриха.

— Хубава къща — отбеляза Фине. — И прекрасна гледка. Преди много години често обикалях из района.

Фине посочи с цигарата си Мерадален:

— Случваше се да нощувам в гората ей там заедно с други бездомници. Запомнил съм едно момиче, което редовно минаваше оттам. Живееше от страната на Хюсебю. Полово зряла, разбира се, но на не повече от петнайсет-шестнайсет. Един ден й изнесох ускорен курс по любене. — Фине се разсмя стържещо. — Толкова се уплаши, че се наложи после да я успокоявам. Горкичката. Плачеше и повтаряше, че баща й — бил епископ — и по-големият й брат щели да ме хванат. Не се страхувам нито от епископи, нито от големи братя, отвърнах й. И ти не се бой, казах й, защото сега вече си имаш мъж. А навярно ще станеш и майка. Пуснах я. Обикновено ги пускам. „Хвани и пусни”, нали така му казват рибарите?

— Не ходя за риба — изплъзна се от устата на Крун.

— През целия си живот не съм убил нито едно невинно същество. Човек трябва да уважава непорочността в природата. Абортът… — Фине дръпна силно от цигарата и се чу пукане на хартия. — Я ми кажи ти, дето си толкова вещ по законите, съществува ли по-брутално нарушение на природните закони от това, да убиеш собственото си невинно потомство? Възможно ли е изобщо човек да си представи нещо по-извратено?

— Може ли по същество, Фине? Съпругата ми ме чака вътре.

— Чака те, разбира се. Всички чакаме нещо. Любов, близост. Човешки контакт. Вчера чаках Дагни Йенсен. От нея, опасявам се, няма да получа любов. Става все по-трудно да се приближавам до нея. И започвам да се чувствам самотен. Така де, изпитвам нужда от нещо… — той погледна цигарата — топло.