Ю Несбё - Нож

— Ако се нуждаеш от помощта ми, предлагам да го обсъдим утре в кабинета ми. — Крун усети, че не успя да улучи желания делови тон. — Ще… ще ти отделя време, когато и да дойдеш.

— Ще ми отделиш време, а? — изсмя се Фине. — При всичко, което направих за теб, при всичките лаври, обрани от теб на мой гръб… само това ли ще ми предложиш? Времето си?

— Какво искаш, Фине?

Клиентът пристъпи крачка напред и светлината от прозореца озари лицето му. Той плъзна ръка по червените перила. Крун потръпна, когато видя червената боя през дупката в дланта му.

— Съпругата ти. Фрида. Нея искам.

Гърлото на Крун се стегна на възел.

Фине се ухили и оголи прогнилите си зъби.

— Спокойно, Крун. Макар, признавам, през последните дни доста да си мислех за Фрида, няма да я докосна. Защото не посягам на чужди жени. Искам да си имам мои. Докато е твоя, не я грози опасност. Но, то е ясно, едва ли ще успееш да задържиш горда, финансово независима жена като Фрида, ако тя разбере за засуканата ти асистентка, която присъстваше на разпита. Как й беше името? Алисе?

Юхан Крун се взираше втренчено. Алисе? Нима Фине знаеше за Алисе?

Крун се прокашля. Звукът напомняше стържене на автомобилни чистачки по сухо стъкло.

— Нямам представа за какво говориш.

Фине насочи показалец към окото си:

— Орлов поглед. Видях ви. Чукате се като павиани — бързо, ефективно, без особени чувства. Връзката ви няма бъдеще, но не искаш да се лишиш от нея, нали? Казах ти: ние, хората, имаме нужда от топлина.

„Къде?” — недоумяваше Крун. В кабинета? В хотелската стая, която наемаше от време на време? В Барселона през октомври? Невъзможно. Правеха секс само на високи етажи, откъдето никой не можеше да ги види през прозореца.

— Бъдеще има — освен ако някой не каже на Фрида за Алисе — само това. — Фине посочи с палец през рамо към къщата. — Семейството. То е и си остава най-важно, нали, Крун?

— Не разбирам нито за какво говориш, нито какво искаш.

Крун се подпря с лакти на перилата зад гърба си с намерението да демонстрира невъзмутимо безразличие, но знаеше, че по-скоро прилича на боксьор, увиснал на въжетата след мощен противников удар.

— Ще се откажа от Фрида, ако получа Алисе. — Фине изстреля с два пръста цигарата във въздуха. Тя описа парабола, подобна на цигарата на Крун, и угасна някъде в мрака. — Полицията ме държи под око. Не мога да се движа свободно, както съм свикнал. Затова ми трябва малко — той пак се ухили — съдействие, за да си набавя топлина. Искам да ми осигуриш среща с мадамата на сигурно място.

Крун премига невярващо.

— Искаш да се опитам да убедя Алисе да остане насаме с теб? За да… да я изнасилиш?

— Зачеркни „опитам” и „изнасилиш”. Ти ще я убедиш Крун. А аз ще я прелъстя, няма да я изнасилвам. Никога никого не съм изнасилвал. Това е огромно недоразумение. Друг е въпросът, че в началото жените невинаги си дават сметка кое е най-добро за тях и каква задача им е отредила природата. После обаче им идва умът в главата. И с Алисе ще стане така. Ще разбере, че ако се превърне в заплаха за семейството ти, ще си има работа с мен. Ей, какво си се намръщил, Крун. Получаваш две на цената на едно: и моето мълчание, и мълчанието на Алисе.

Крун се взираше във Фине. Думите отекваха в главата му. „При мен тайната ти е безопасност.”

— Юхан? — разнесе се гласът на Фрида от къщата.

Той чу стъпките й по стълбите. После го лъхна миризма на тютюн и на нещо остро, животинско.

— Намери гроба на Валентин Йертсен на гробището „Нашия спасител” — прошепна в ухото му глас. — До две денонощия очаквам новини.

Фрида изкачи стълбите и тръгна към вратата на верандата, но спря пред нея и остана в осветената част на къщата.

— Бррр! Ама че студ — скръсти ръце тя. — Чух гласове.

— Според колегите съдебни психиатри това не е добър знак — усмихна се Юхан Крун и понечи да влезе при нея, но явно се забави, защото тя подаде глава през вратата и огледа внимателно верандата.

— Сам ли си говориш?

Крун се извърна леко към мястото, където допреди малко стоеше Фине. Нямаше никого. Беше се омел.

— Репетирах защитна реч.

Той издиша въздуха от дробовете си, влезе на топло и се скри в обятията на съпругата си. Усети как тя го пусна, за да го погледне в очите, но той продължи да я притиска към себе си — не искаше тя да прочете тревогата по лицето му. Защото Юхан Крун знаеше, че колкото и убедителна защитна реч да подготви, няма шанс да спечели това дело. Познаваше твърде добре Фрида и мнението й за изневярата. Щеше да го осъди на доживотна самота. Щеше да определи режим на лични отношения с децата, но не и с нея. А фактът, че Свайн Фине познава толкова добре Фрида, допълнително засилваше безпокойството на Крун.