Ю Несбё - Нож

— Лъже — отсече Сун-мин. — Когато дойде на местопрестъплението, не беше с дънки.

— Откъде знаеш?

— Нали бях там. Говорих с него.

— И си спомняш с какъв панталон е бил?

Сун-мин потисна спонтанно напиращото на езика му „е, как!” и се задоволи с далеч по-скромното „да”.

Ето, беше събрал всичко необходимо. Мотив, възможност, веществени доказателства, че заподозреният е бил на местопрестъплението в предполагаемия час на убийството. Сун-мин обмисляше дали да не се свърже с още един човек, с когото — според телефонната разпечатка — Хари Хуле бе провел няколко разговора. Ставаше въпрос за Кая Сулнес. Остави това евентуално за по-нататък, защото контактите им по телефона бяха започнали след убийството. Сега важното беше да открие липсващото парче от пъзела. Защото, както вече се спомена, макар да разполагаше с всичко необходимо, не разполагаше с абсолютно всичко. Липсваше оръжието на убийството.

При наличието на толкова много конкретни доказателства прокурорът не се поколеба да му издаде заповед за обиск на апартамента на Хуле, но там не откриха нито оръжие, годно да послужи за убийството на Ракел Фауке, нито каквото и да било съмнително — само по себе си любопитен факт. За очебийното отсъствие на компрометиращи находки съществуваха две възможни обяснения: обитателят е или робот, или в очакване домът му да бъде претърсен, се е погрижил да отстрани всички уличаващи го вещи.

— Интересно — отбеляза ръководителят на разследването Уле Винтер.

Облегнат в креслото зад бюрото си, изслуша обстойния до скрупульозност доклад на Сун-мин.

„Но не впечатляващо — помисли си Ларшен. — Не удивително, не брилянтно. Дори не добра полицейска работа.”

Просто „интересно”.

— Интересно до степен да се изненадам защо по-рано не си ми докладвал развитието по случая, Ларшен. Всъщност аз, ръководителят на това разследване, едва ли щях да се сдобия с тази информация, ако не я бях поискал изрично. Кога смяташе да я споделиш с останалата част от разследващия екип?

Сун-мин плъзна длан по вратовръзката си и навлажни устни. Искаше му се да отговори, че в момента поднася на КРИПОС възможно най-едрата риба, и то изчистена, готова за консумация; че със собствени сили е успял да победи легендарния детектив в коронната му дисциплина: убийства. А Винтер мрънка защо не му бил докладвал по-рано.

Сун-мин реши да не отговаря по този начин по три причини.

Първо, двамата бяха сами в кабинета на Винтер. Тоест, нямаше кого другиго да привлече на своя страна, апелирайки към здравия му разум.

Второ, независимо дали присъства трети човек, или не — обикновено не печелиш нищо, ако възразяваш на шефа.

И трето — и най-важно — Винтер беше прав.

Сун-мин наистина отлагаше съвсем преднамерено доклада си за развитието на случая. Кой на негово място не би го направил, щом рибата вече е захапала куката, навил си макарата и ти остава само да загребеш улова с кепа? Когато знаеш, че случаят на десетилетието, който ще остане в историята като делото „Хари Хуле”, ще се свързва с твоето — и само с твоето име. Всъщност Винтер бе разбрал, защото прокурорът го бе срещнал и поздравил, задето е оплел в мрежата си не кого да е, а самия Хари Хуле, Да, Сун-мин признаваше колко егоистична е постъпката му. Така е. Озова се в голова позиция и не се огледа за някой Меси, комуто да подаде, та онзи да запише попадението в личния си голов актив. Защото в отбора им нямаше нито един Меси. Освен него, Сун-мин. Винтер, с тези изпъкнали вени на челото и буреносно надвиснали над очите вежди, определено не можеше да мине за топ реализатора на тима.

Сун-мин предпочете друг отговор:

— Всичко се разви светкавично и бързах, за да не изпусна момента. Така и не ми остана време да обмисля нещата в цялост.

— А сега разполагаш с това време? — Винтер се наклони напред и впи очи в носа на Сун-мин.

— Да, защото случаят е разрешен.

Разнесе се къс, остър смях. Звукът напомняше удар на спирачки от кола за картинг.

— Ларшен, надявам се, не възразяваш да ти напомня, че като ръководител на разследването аз преценявам кога един случай е приключил.

— Разбира се, Винтер.

Сун-мин се насили да звучи смирено, но така или иначе, дъртият твърдоглавец го бе разкрил и се ядоса, задето младокът на свой ред произнесе иронично и проточено фамилното му име.

— Щом смяташ случая за приключен, Ларшен, предполагам, няма да възразиш да те отстраня от разследването, докато изясним всички обстоятелства по него.