Ю Несбё - Нож

— Сун-мин Ларшен — представи се непознатият. — Следовател от КРИПОС. Може ли да седна?

Я виж ти. Александра го огледа внимателно. Висок, със спортна фигура. Явно тренира, но не прекалява. Държи колкото на естетиката във външния вид, толкова и на удоволствието от тренировката. Точно както и тя. С кафяви очи. Трийсет и две? Не носи халка. КРИПОС. Беше чувала момичетата да споменават причудливата комбинация от азиатско собствено и норвежко фамилно име. Странно как досега не се бе запознала с него. Внезапно слънцето огря прозореца на столовата в Държавната болница, озари Сун-мин Ларшен и с неочаквана сила стопли бузата на Александра, госпожица Стурдза. Дали пък тази година пролетта няма да подрани? Без да оставя чашата, тя избута стола отсреща:

— Заповядай.

— Благодаря.

Докато се навеждаше, за да седне, той машинално притисна вратовръзката си към гърдите, макар да я придържаше щипка. Нещо в тази щипка я върна в детството — Александра съобрази какво: самолета от логото на румънската авиокомпания „Таром”.

— Летец ли си, Ларшен?

— Баща ми беше.

— Чичо ми пилотираше „IAR–93”.

— Румънски изтребител? Сериозно?

— Знаеш ли как изглежда „IAR–93”?

— Не, но си спомням, че през седемдесетте това беше единственият комунистически самолет, който не се произвеждаше в Съветския съюз.

— Комунистически самолет?

Ларшен се усмихна накриво.

— Е, баща ми е трябвало да стреля по тях, ако се приближат твърде много.

— Студената война. Ти също ли мечтаеше да станеш пилот?

Той се изненада видимо. Нещо у него и подсказваше, че Ларшен рядко се изненадва.

— Малцина знаят за съществуването на изтребителя „IAR–93” и носят щипка с логото на „Таром” — добави тя.

— Кандидатствах в Авиошколата към Министерството на отбраната.

— Но не те приеха?

— Приеха ме — отвърна той с напълно неподправена естественост и тя не се усъмни нито за миг в думите му. — Но се оказах прекалено висок. Не се побрах в кабината на изтребителя.

— Можел си да пилотираш други летателни апарати. Транспортни самолети, хеликоптери.

— Сигурно.

„Но баща ти е бил боен пилот — помисли си тя. — Честолюбието ти, естествено, не ти е позволило да се превърнеш в негово непълноценно копие, да заемеш по-ниско място в строгата йерархия на пилотите от военновъздушните сили. Затова си предпочел да се насочиш към друго поприще.” Сун-мин Ларшен беше алфа-мъжкар. Още не бе постигнал заветната си цел, но работеше в тази посока. Точно като Александра.

— Разследвам убийство…

По напрегнатия му поглед тя схвана, че това встъпление играе ролята на своеобразно предупреждение. Предупреждение колко сериозни са нещата и колко много се нуждае от съдействието й.

— Имам няколко въпроса относно Хари Хуле.

Слънцето се скри зад облак, а сърцето на Александра спря.

— Според разпечатката на телефона му през последните седмици сте си звънили няколко пъти.

— Хуле? — Тя се престори, че се опитва да се сети за кого става въпрос. Нескопосан актьорски опит — съдейки по поглед на Сун-мин. — Да, чухме се няколко пъти. Той е следовател.

— Да не би да е имало и нещо повече от разговор по телефона?

— Повече? — Пробва да повдигне вежда, но не беше сигурна дали успя. Сякаш не контролираше лицевите си мускули. — И кое те наведе на тази мисъл?

— Две неща. Опитваш се да се престориш, че не си спомняш името му, макар през последните три седмици да сте провели шест разговора, а отделно от това ти си го набирала дванайсет пъти, два от които — вечерта преди убийството на Ракел Фауке. А през същия времеви отрязък телефонът на Хуле е засечен в зоната на припокриване на две мобилни клетки. Районът съвпада с домашния ти адрес.

Изнесе фактите без агресия, мнителност или друго, което да създаде у нея усещане за манипулативен подход или игра. Тоест, каза го така, сякаш играта вече е свършила. По този начин крупието обявява печелившото число, без да влага емоции, и със специалната лопатка загребва чиповете на загубилите.

— С Хари сме… бяхме любовници.

Чувайки се как го изрича, тя си даде сметка колко точно се изрази: бяха любовници. Ни повече, ни по-малко. И всичко приключи. Тя обаче не бе допускала възможността това да й усложни живота.

— Преди да продължиш, те съветвам да прецениш нуждаеш ли се от адвокат — препоръча й Сун-мин.

Навярно изглеждаше като паднала от Марс, защото той побърза да добави:

— Не си заподозряна. Не провеждам официален разпит. Главната ми цел е да събера информация за Хари Хуле, не за теб.