Ю Несбё - Нож

— Та, питам аз — продължи клиентката, — щом ми се е отразило толкова добре, да пробвам ли пак? Да разпна ли на кръста истинския Исус? Или съм просто откачена?

Ерлан Мадсен навлажни устни.

— Кой е истинският Исус?

— Не ми отговори на въпроса, докторе.

— Зависи какво точно ме питаш.

Кая се усмихна и въздъхна тежко.

— Охо. — Тя гледаше ръчния часовник на тънката си китка. — Май времето ни изтече.

Тя си тръгна, а Ерлан Мадсен се загледа в записките си. Най-отдолу добави: „Важно! Следващия път разчопли по-надълбоко. Какво означава „облекчение от убийството”?”.

След два дни секретарката Турил се отби в кабинета на Мадсен. Негова пациентка на име Кая Сулнес се обадила да отмени часа си и не пожелала да си запише нов. Помолила да му предадат, че намерила решение на проблема си.

Александра Стурдза седеше край маса до прозореца в празната столова на Главното управление. Чакаше я голяма чаша кафе без мляко и поредният дълъг работен ден. Понеже снощи вися в службата до полунощ, беше спала само пет часа и всякакви тонизиращи средства бяха повече от добре дошли.

Слънцето щеше да изгрее всеки момент. Градът напомняше онзи тип жени, които, при точна светлина, изглеждат ослепително красиви, а в следващия момент ти се струват толкова обикновени, чак невзрачни, а понякога направо грозни. Но точно сега, в този ранен сутрешен час, преди средностатистическият норвежец да е тръгнал към работното си място, Осло беше само неин — таен любовник, с когото си бе откраднала един час. Рандеву с полунепознат, още вълнуващ партньор.

Възвишенията тънеха в сянка на изток и леко просветляваха на запад. Сградите в центъра долу до фиорда, тъмен силует зад тъмен силует, напомняха гробище по изгрев. Само няколко остъклени фасади отразяваха слънчевите лъчи подобно на сребриста блесна под тъмна водна повърхност. Слънцето блещукаше между островите, които не след дълго щяха да се раззеленят. О, как бленуваше за лятото! В Осло наричат март първия пролетен месец, макар да е всеизвестно, че през март зимата още не си е отишла. Затова март е блед и студен, с отделни внезапни топли припламвания. В най-добрия случай април може да се опише като непостоянен флиртаджия. Първият месец, заслужаващ доверието ти, е май. Май. Александра си мечтаеше за май. Не бе забравила обаче какво се случваше, когато няколко пъти започна връзка с такъв мъж — топъл, нежен, даваше й всичко желано, и то в точната дозировка, а тя се разглезваше, започваше да капризничи и в крайна сметка всичко приключваше, защото тя му кръшваше с някой юни или — още по-лошо — с някой юли, на когото пък съвсем да нямаш вяра. Защо ли следващия път не се хване с август — зрял мъж с прошарена коса, със семейство и брак зад гърба си? Александра определено приветстваше появата на такъв партньор. Как тогава стана така, че се влюби в ноември? Мрачен, навъсен, дъждоносен, с изгледи за още по-мрачна прогноза. Ту тих — не се чува дори птиче, — ту едва не отнася покрива на къщата ти с внезапно развилняла се свирепа есенна буря. Е, вярно, възнаграждава те с някой и друг неочаквано топъл слънчев ден, колкото да се зарадваш още повече заради рядката им поява и понеже се открива странно красив, разрушен, опустошен пейзаж с отделни оцелели сгради, успели да удържат на набезите и на астрономическото, и на метеорологичното време. Солидни, непоклатими, същински скали, те ще стоят така и в последния ден от месеца. Там Александра — при липса на по-добър вариант — търсеше убежище понякога. Но вече беше крайно време да се появи по-добър вариант. Тя се протегна, прозина се и се опита да превъзмогне умората. Чакаше с нетърпение да се запролети. Да дойде май.

— Госпожице Стурдза?

Изненадана, тя се обърна. И ранният час, в който този човек бе дошъл на работа, и обръщението издаваха чуждестранен произход. Заговорилият я мъж не беше норвежец. Тоест, не изглеждаше норвежец. Освен азиатските му черти, беше облечен в тебеширенобял костюм, безупречно изгладена риза и вратовръзка с щипка, а норвежците определено не ходят на работа облечени по този начин. Изключваме, разбира се, някои от нафуканите идиоти, упражняващи професията финансов брокер, финансов експерт или финансов не-знам-какво-още си — първото което ти съобщават, ако излезеш с тях на ресторант. Идват направо от офиса, защото, нали, скъсват се от работа. Това искат да демонстрират. А след като дискретно насочат разговора към естеството на работата си, издебват подходящ момент да „разкрият” в какво точно се състои тя, без да изглеждат като идиоти. Правят го с престорена стеснителност, все едно Александра е разбулила тайната самоличност на дегизирана кралска особа, финансисти или не, тя не се колебаеше да им резне квитанцията: