Ю Несбё - Нож

— Моля?

На Сун-мин му идеше да си отхапе езика, като видя как Винтер прие това арогантно бюргерско „моля?”.

Началникът се усмихна.

— В момента будни умове като твоя ни трябват за друго разследване. На убийството в Люсакер.

Усмихна се злобно, с присвити устни, все едно не притежаваха еластичността, нужна за по-широка усмивка.

Убийството в Люсакер, помисли си Сун-мин. Тъпа наркоманска история. Очевидна вътрешна саморазправа между друсалки. От страх да не ги оставят без дрога замесените щяха да се разприказват при първия намек за намаляване на присъдата. В следствената практика не съществуваше по-елементарен вид убийство. Такива престъпления обикновено дават на новобранци или на не особено надарените с умствени способности. Не, изключено е Винтер да обмисля сериозно да отстрани от следствието точно него, главния следовател, и то именно сега, на метри от финалната права; да му отнеме възможността да се окичи заслужено с лаврите на победител, и то защо? Само защото попрекали малко с премълчаването на информация?

— Искам най-подробен писмен доклад, Ларшен. Междувременно колегите ти ще продължат работата по откритите от теб следи, а аз ще преценя кога да оповестим разкритията по случая.

„Откритите от теб следи?” Той разплете случая, дявол да го вземе!

Добре, заслужава си конското мъмрене, но не можеш да отрежеш главата на един от следователите си по такъв жесток начин. После съобрази, че Винтер не просто може, а и ще го направи. Осени го прозрение на какво се дължи неприязънта на началника към него. Винтер също си даваше сметка, че единственият Меси в отбора е Сун-мин. И този Меси представлява заплаха за ръководния му пост — сега и занапред. Алфа-мъжкарят Винтер бе забелязал, че в глутницата се е появил негов опасен съперник. Със самостоятелното разследване Сун-мин доказа готовност да оспори лидерството му. Затова Винтер бе решил, че е най-добре още сега да попари апетитите на младока, преди да набере прекалено голяма сила и самочувствие.

Юхан Крун и съпругата му Фрида се запознаха като студенти по право в Осло. Той така и не разбра какво хареса тя у него. Навярно просто успя да й представи достатъчно убедителни аргументи в подкрепа на тезата си и накрая тя се предаде. Всъщност по онова време познатите им недоумяваха защо чаровната, мила Фрида Андресен се е хванала със задръстения зубрач Крун, който не се интересува от нищо освен от закони и шах. Самият Юхан повече от всички съзнаваше, че се е уредил с мадама, поне една дивизия над него в лигата на привлекателността. Затова я ухажваше упорито, бдеше над нея, пъдеше потенциални съперници, изобщо: бранеше я със зъби и нокти. Но независимо от всичко хората от обкръжението им смятаха, че е само въпрос на време Фрида да си намери по-интересен партньор. Юхан обаче беше брилянтен студент и стана брилянтен адвокат. Едва трийсет и три годишен придоби правото да се явява на дела във Върховния съд. Получаваше предложения за работа и му възлагаха случаи, за каквито връстниците му можеха само да мечтаят. С нарастването на престижа и финансовото му благосъстояние порасна и самочувствието му. Пред него започнаха да се отварят нови врати и след известно колебание Юхан Крун се възползва от открилите се възможности, главно за живот, какъвто не бе успял да води на млади години. Три думи обобщаваха перспективите: мацки, алкохол и песни. По-конкретно: мацки, чиято благосклонност се повлияваше значително, когато се представеше в качеството си на партньор в известна адвокатска кантора. Алкохол консумираше под формата на малцово уиски с опушен аромат, дълго отлежавало из шотландските Хебридски и Шотландски острови. Пушеше пури и цигари, като напоследък драстично им бе увеличил бройката на ден. Колкото до пеенето, така и не му хвана чалъма, но пък престъпници с оправдателни присъди твърдяха, че пледоариите му галели ухото повече и от тембъра на Франк Синатра.

Фрида се грижеше за децата, поддържаше живи отношенията с други семейства — без нейните усилия изобщо нямаше да имат приятели — и работеше по четири часа като юрист в две културни фондации. Дори Юхан Крун вече да я бе задминал в лигата на атрактивността, отношенията им не се промениха. От самото начало той бе приел нейното превъзходство и изпитваше дълбока благодарност за късмета си. А тя толкова беше свикнала да бъде ухажвана, че това се превърна в ДНК на връзката им. Не познаваха друг начин да се държат един към друг. Показваха си взаимно уважение и обич, а пред външни хора им беше най-комфортно да създават впечатлението, че Юхан свири първа цигулка. У дома обаче и двамата знаеха отлично кой има думата. Включително по въпроса къде да пуши Юхан, защото напоследък усещаше — и незнайно защо тайничко се гордееше, — че е развил зависимост от никотина.