Ю Несбё - Нож

Смаян, Крун едва не затвори. Замисли се обаче над формулировката. Ако се налага. В неговия случай се налагаше. Затова трябваше да запише в съобщението достатъчно информация, та да е сигурен, че Хуле ще му върне обаждането. Крун преглътна с усилие.

— Обажда се Юхан Крун. Моля те това да си остане между нас. Свайн Фине ме изнудва — преглътна повторно. — Мен и семейството ми. Моля… моля те да се свържеш с мен. Благодаря.

Затвори. Дали не каза прекалено много? Правилно ли постъпи? Това ли е правилното решение — да се обърне за помощ към полицай? Откъде да знае! Докато Хуле намери време да му се обади, разполагаше с време да размисли. С клиента ми нещо не сме се разбрали — ето ти подходящо оправдание, ако прецени, че е по-добре да мине без помощта на Хуле.

Крун влезе в спалнята, мушна се под завивката, взе юридическото списание от нощното шкафче и поднови четенето.

— На верандата спомена, че подготвяш защитна реч — обади се Фрида.

— Да.

Юхан видя, че тя е оставила книгата си върху завивката и го наблюдава над очилата си за четене.

— Кого ще защитаваш? Останах с впечатлението, че в момента не работиш по дело в съда.

Крун намести възглавницата зад гърба си.

— Ще защитавам сравнително свестен човек, изпаднал в кофти ситуация.

Спря поглед върху статия за двойното наказване, чийто автор бе той. Знаеше я наизуст. Ако обаче си представеше, че я чете за първи път, сложните, но стройни юридически разсъждения всеки път му доставяха неописуемо удоволствие.

— Случаят е хипотетичен. Моят клиент е подложен на изнудване от мръсник, който иска да спи с любовницата му. Ако не му я предостави, гаднярът ще му отнеме цялото семейство.

— Майчице — потрепери Фрида. — Прилича ми повече на сюжет от трилър, отколкото на реален случай.

— Да го наречем художествена измислица тогава. Ти какво би направила на негово място?

— Любовница срещу цяло семейство? Че тук изобщо има ли място за дилема?

— Има. Защото дори добрият човек да позволи на злодея да изнасили любовницата му, онзи няма да спре дотам, пък ще разполага и с още един коз. Ще продължи да го изнудва.

— Олеле — засмя се Фрида. — Ами на негово място щях да наема човек, който да го убие.

— Нещо по-реалистично, ако обичаш.

— Нали уж било приказка?

— Да де, ама…

— Любовницата — отсече Фрида. — Щях да пожертвам любовницата.

— Благодаря. — Крун се взираше в списанието с пълното съзнание, че тази нощ дори най-гениалните юридически формулировки не са в състояние да отвлекат мислите му от Свайн Фине. Или от Алисе. Докато си я представяше коленичила, отправила към него поглед, изпълнен с обожание, и с насълзени очи от усилието да го обхване целия, той си даде сметка, че вариантът да я предаде е изключен. Напълно ли? Ами ако Хари Хуле не може да му помогне? Дори тогава не би постъпил така подло с Алисе. Първо, неморално е. И второ, нали я обича! Нали? Крун усети как при мисълта за Алисе буца набъбна не в слабините му, а в гърлото. Как постъпва човек, когато обича някого? Поема си последствията. Плаща сметката. Ако наистина обичаш, цената няма значение. Така гласяха законите на любовта и не предоставяха простор за тълкувания. В момента го виждаше толкова ясно. Толкова ясно, че се налагаше да побърза, преди колебанията да го налегнат пак. Да разкаже час по-скоро всичко на съпругата си. Абсолютно всичко за Алисе. Alea iacta est. Зарът е хвърлен. Крун остави списанието настрана и си пое дълбоко дъх, докато наум формулираше встъплението си.

— Забравих да ти кажа! — обади се Фрида. — Днес хванах Симон на местопрестъплението. Седеше в стаята ти и разлистваше… направо няма да повярваш!

— Симон? — Пред очите му се появи първородният им син. — Порносписания?

— Не позна — засмя се Фрида. — „Норвежките закони”.

— О, боже — засмя се и Крун, доколкото състоянието му позволяваше, и преглътна.

Гледаше съпругата си, а образът на Алисе избледняваше като на филм. Фрида Андресен, понастоящем Фрида Крун. Лицето й си беше същото — красиво, чисто — като при първата им среща в аудиторията, фигурата й се беше поналяла с годините, но допълнителните килограми я направиха по-женствена.

— Мислех утре да сготвя тайландско. И на децата им се е прияло. Още говорят за Ко Самун. Дали пак да не отидем? Слънце, хубаво време и… — Тя се усмихна закачливо и остави продължението да увисне неизказано във въздуха.

— Да. — Юхан Крун пак преглътна мъчително. — Може.

Пак взе списанието и зачете. За двойното наказване.