Ю Несбё - Нож

Хари затвори очи и изгледа филма до края.

Увиснал на седалката, не може нито да откопчае предпазния колан, нито да го разхлаби, защото и закопчалката, и устройството за навиване и отпускане са повредени. Оглежда се. Строшеното странично огледало създава илюзията, че върху него се изливат не един, а два водопада. Отчупва парче от огледалото. Остро е, но ръцете му треперят толкова силно, че докато успее да пререже колана, минава цяла вечност. Освобождава се, полита към волана и към остатъка от въздушната възглавница. Мушва парчето огледало в джоба си — може пак да му потрябва — и внимателно се измъква през предното стъкло, молейки се колата да не се преобърне и да го затисне. Пада във водата, загребва няколко пъти и се добира до брега. Излиза на сушата. Чак сега усеща, че гърдите и лявото коляно го болят. Навярно адреналинът и „Джим Бийм” са действали като обезболяващо. Упойката от бърбъна още не го е пуснала и той знае, че ще стане по-лошо. И докато стои на брега, премръзнал до степен цялата му глава да пулсира, той усеща как по бузата и врата му се стича топла струя. Вади огледалцето и вижда, че от едната страна на челото си има голяма порезна рана.

Плъзна поглед нагоре по стръмния склон. Борове и сняг. Нагази в реката и измина стотина метра. Намери място, където склонът ставаше малко по-полегат и започна да се катери. Коляното му обаче поддаде, подхлъзна се върху смесица от кал и сняг и пак се свлече в реката. От силните болки в гърдите му идеше да крещи, но въздухът не му стигаше и от гърлото му излизаше само безсилно съскане като от спукан балон. Когато отвори очи, нямаше представа колко време е прекарал в безсъзнание — две секунди или няколко минути. Не можеше да се движи. Съобрази, че мускулите му не се подчиняват заради продължителното преохлаждане. Нададе вой срещу невинно синьото и безжалостно небе. Оцеля при толкова тежка катастрофа. Не се удави в ледената река. И какво, сега ще умре от измръзване тук, на сушата ли?

Тая няма да я бъде.

С мъка се надигна, счупи клон от мъртво дърво, наполовина в реката, и тръгна, подпирайки се на него като на бастун. След десет метра борба с калния склон откри пътека между заснежените участъци. Полагаше усилие да не обръща внимание на пулсиращата болка в коляното. Пое на север, противоположно на слънцето, срещу течението. Заради бумтенето от водопада и тракащите си зъби не беше чул шум от автомобили, но когато се изкачи по-нагоре, видя шосето на отсрещния бряг на реката. Областен път 287.

Мина кола.

Няма да замръзне.

Хари дишаше възможно по-предпазливо, за да избегне бодежите в гърдите.

Можеше да се спусне обратно до реката, да я прекоси, да спре някой автомобил и да се прибере в Осло на автостоп. Или — още по-добре — да се обади на ленсманската служба в Сигдал и да ги помоли да дойдат да го вземат. А навярно те вече пътуваха насам. Ако шофьорът на тира е видял какво се е случило, сигурно е съобщил. Хари посегна към телефона си, но внезапно се сети, че той остана на предната пътническа седалка заедно с бутилката „Джим Бийм” и служебния му пистолет. Апаратът вече лежеше мъртъв и удавен някъде в реката.

И тогава го осени хрумване.

Той също е мъртъв и удавен.

И може да избира.

Върна се обратно по пътечката. Спря на мястото, откъдето тръгна да се изкачва нагоре. С ръце и крака зари следите си със сняг и пое, накуцвайки, отново на север. Знаеше, че шосето следва извивките на реката и ако пътечката също минава покрай нея, значи, вилата на Руар Бор се намира съвсем наблизо. Стига, разбира се, коляното му да не поддаде.

Поддаде. Отне му два часа и половина да се добере до вилата.

Отокът от двете страни на превръзката бе набъбнал още повече.

Една нощ беше почивало. Щеше да му даде още няколко часа отдих.

После щеше да се наложи коляното да го отнесе където е решил.

Сложи си плетената шапка, която намери, и извади парчето огледало, за да провери дали шапката покрива превръзката на главата му. Сети се как възложили на Руар Бор да се придвижи от Осло до Тронхайм с десет крони в джоба. В момента Хари нямаше дори петак, но пък разстоянието беше по-малко.

Затвори очи. И чу глас в главата си:

Хари беше слушал песента много пъти. В нея се говореше не само за истината, която рано или късно излиза наяве, но и колко щастливо живеят предателите, докато предадените от тях страдат.