Ю Несбё - Нож

— Беше Давид — каза мъжът със слаб, треперлив наркомански глас. — Той удари Биргер по главата с железен прът.

— Защото Биргер му е откраднал хероина — кимна Сун-мин и се опита да потисне прозявката си. — А по пръта има твои отпечатъци, защото си го издърпал от ръцете на Давид. Тогава обаче Биргер вече е бил мъртъв.

— Точно така — потвърди мъжът. Гледаше Сун-мин, все едно следователят е решил уравнение от трета степен. — Сега може ли да си тръгвам?

— Разбира се, Каско. — Сун-мин го подкани с жест да се чувства свободен.

Каско, сдобил се с прозвището, защото преди време правел автомобилни застраховки, се изправи, олюля се, разкрачи се, все едно стъпва по палубата на кораб при силно вълнение, и тръгна несигурно към вратата с изрезка от статия къде в Осло се предлага най-евтината бира.

— Ама какво правиш! — просъска Маркусен, също инспектор в КРИПОС. — Щеше да ни разкаже цялата история с подробности! Тъкмо се беше разприказвал, дявол да го вземе! Следващия път има голяма вероятност да си промени показанията. Нали ги знаеш тия друсалки…

— Значи, още една причина да го пуснем по-рано — отвърна Сун-мин и изключи диктофона. — Показанията му са съвсем лаконични. Ако сега добави още подробности, до момента, когато седне на свидетелската скамейка, вече ще ги е забравил или пък нарочно ще ги промени. А това ще даде повод на адвоката на подсъдимия да атакува истинността на показанията му. Тръгваме ли?

— Нямаме основания да оставаме повече — отвърна Маркусен и стана.

Сун-мин и Маркусен пристигнаха в питейното заведение, отварящо най-рано в Осло — в седем часа. Сун-мин кимна и плъзна поглед по навалицата от прежаднели клиенти.

— Като се замисля, май ще остана — подхвърли Сун-мин. — Не съм закусвал.

— И ще закусиш тук? Ти?

Сун-мин разбираше отлично намека на колегата си: заведението не отговаря на критериите на Сун-мин. Или поне на досегашните му критерии. Но кой знае? Навярно не беше лоша идея да снижи изискванията си. Да коригира прекалено високите си очаквания. Удаваше му се подходящ случай да постави началото.

Маркусен си тръгна. Сун-мин посегна към вестниците върху празната съседна маса.

На първа страница не пишеше нищо за убийството на Ракел Фауке.

Нито за злополуката на областен път 287. Следователно нито Уле Винтер, нито Катрине Брат бяха оповестиш самоличността на загиналия.

Навярно Уле Винтер отлагаше момента, тласкан от желанието да представи разкритията на Сун-мин като резултат от екипна работа. Тоест, разследващата група да провери основните обстоятелства по случая и да потвърди вече изяснените от него факти. Това щеше да даде основание на Винтер да представи успеха за отборна победа, извоювана под вещото му ръководство.

Преди време Сун-мин осъзна, че не разбира нищо от политически игри и властови стратегии. Тогава прочете „Владетелят” от Макиавели. Сред множеството съвети на италианския философ към владетели един се открояваше: искаш ли да запазиш властта си над завоювана територия, съюзи се и защитавай по-слабите си съседи, тоест онези, които не представляват заплаха за теб. Така ще спечелиш тяхната подкрепа. Потенциално силният противник обаче трябва да бъде омаломощен с всички средства. Принципите, давали резултат в управлението на италианските градове-държави през XVI век, явно бяха приложими и днес — поне към тях се придържаше шефът на КРИПОС.

Виж, мотивите на Катрине Брат да отлага оповестяването на името на Хари Хуле не бяха толкова прозрачни за Сун-мин. Тя имаше цяло денонощие на разположение — достатъчно време да съобщи на близките на загиналия и да подготви официалната си позиция за новината, че неин служител е заподозрян в убийство. Дори да е изпитвала романтични чувства към Хуле, това не обясняваше решението й да превърне Отдела за борба с насилието в прицел на критики и обвинения, че полицаите се ползват с протекции. Защото какво друго, ако не чадър беше опазването на името на Хуле толкова дълго в тайна? Навярно имаше нещо повече, съображения, по-сериозни от чувствата й към бивш любовник. Какви, например?

Сун-мин се отказа да задълбава. Може би Катрине Брат просто отчаяно се надяваше на чудо от рода, че Хари Хуле е оцелял. Сун-мин отпи от кафето и плъзна поглед на Акершелва. Сутрешното слънце блестеше във върховете на сивите фасади по отсрещния бряг. Дали и Хари Хуле в момента съзерцава прекрасната гледка? Например, седнал на облак. Главата му е обрамчена от ореол, а край него се носят ангелски песнопения.