Ю Несбё - Нож

Вляха се в кръговото кръстовище до зала „Спектрум”. Точно тук миналото лято Бьорн убеди Хари да си купят билети за концерт с кавъри на парчета на Ханк Уилямс. Сутринта в деня на концерта обаче Бьорн звънна на Хари и му съобщи, че е в родилното: бебето тръгнало по-рано. Подозирам, пошегува се бъдещият татко, че малкият напира, защото няма търпение да излезе на бял свят и да чуе за пръв път песните на Ханк Уилямс.

— Госпожица Сулнес знае ли, че отиваш в дома й? — попита Бьорн.

— Да. Оставила е ключ под изтривалката.

— Никой не си оставя ключа под изтривалката, Хари.

— Ще видим.

Минаха под пътния възел „Биспелоке” и внушителната седемнайсететажна сграда, преди атентата през 2011-та седалище на администрацията на министър-председателя; покрай репродукцията на „Вик” на Едвард Мунк върху фасадата на емблематичната сграда „Блиц” — сборен пункт на крайнолеви социалисти и анархисти; по улица „Стенсбер”, откъдето Бьорн и Хари минаха в нощта на убийството на път към апартамента на Хари от бар „Джелъси”. Тогава Хари се намираше в такова състояние, че не би усетил дори бомбардировка. А сега седеше, дълбоко съсредоточен, и чуваше всяка промяна в шума на двигателя, всяко проскърцване на седалките, а когато спряха на червено на кръстовището с улица „Спурвай” до църквата във „Фагерборг” — и едва доловимото дишане на детето отзад.

— Като прецениш, че му е дошло времето, разказвай — подкани го шепнешком Бьорн.

— Добре. — Хари си даде сметка колко особено звучи гласът му.

Изкачиха се по склона „Нора” и се вляха в движението по улицата „Людер Саген”.

— Ето тук — посочи Хари.

Бьорн спря. Хари не слизаше.

Бьорн изчака малко, после изгаси колата. Загледаха се в притъмнялата къща зад оградата.

— Какво виждаш? — попита Бьорн.

Хари сви рамене.

— Виждам жена, висока метър и седемдесет и нещо, но всичко друго у нея е по-високо от моето. Има по-висока къща. По-висок интелект. По-висок морал.

— За Кая Сулнес ли говориш? Или за обичайното?

— Кое е обичайното?

— Ракел.

Хари мълчеше. Гледаше черните прозорци зад голите клони в градината — същински разперени пръсти на вещица. Къщата не издаваше нищо. Но не изглеждаше заспала, а притаила дъх.

Три кратки тона. Стийл-китарата на Дон Хелм, Парчето „Your Cheatin’ Heart”. „Лъжовното ти сърце”. Бьорн извади телефона от джоба на якето си.

— Есемес — съобщи и понечи да го прибере.

— Отвори го — настоя Хари. — За мен е.

Бьорн се подчини.

— Нямам представа какво значи това, нито пък кой го е изпратил, но пише „флунитразепам: вид бензодиазепин”.

— Мхм. Стар познайник от дела за изнасилване.

— Да. Известен е под търговското наименование „рохипнол”.

— Може да се инжектира венозно на спящ човек и при достатъчно висока доза той ще остане в безсъзнание поне четири-пет часа. Няма да усети, каквото и да му правят. Дори да го разнасят насам-натам.

— Или да го изнасилят.

— Именно, флунитразепамът е гениален наркотик за изнасилване и поради способността си да причинява амнезия. Жертвата не помни абсолютно нищо какво се е случило. На това място в паметта й зее бяло петно.

— Сигурно затова вече е изтеглен от аптечната мрежа.

— Но се продава на черния пазар. За човек, работил в полицията, не е никакъв проблем да си купи.

Трите тона прозвучаха отново.

— Съобщенията направо валят! — възкликна Бьорн.

— Отвори и това.

От задната седалка се чу леко прохленчване. Бьорн се обърна да погледне столчето. Дишането пак стана равномерно и Хари видя как напрежението в тялото на Бьорн се уталожи. Пръстите му се плъзнаха по екрана на телефона.

— Пише, че между 20 и 24 часа потреблението на електричество се е повишило със 17,5 киловатчаса. Какво означава?

— Че са убили Ракел някъде около 20,15.

— И как го изчисли?

— Наскоро говорих с един тип, послужил си със същата хитрост. Карал пиян, блъснал момиче и го убил. Слязъл, качил тялото в колата и надул парното, за да поддържа висока телесната й температура. Така искал да подведе лекарите, че смъртта е настъпила по-късно от реалното. Тогава алкохолът в кръвта му вече не е бил толкова много.

— Нещо се обърках, Хари.

— Убиецът е първият човек, когото виждаме на видеозаписа — онзи, който идва пеша. Той пристига в къщата на Ракел в 20,03, убива я с нож от поставката в кухнята, усилва на максимална степен термостата, който регулира температурата на всички радиатори на първия етаж, и си тръгва, без да заключи. Идва при мен в бара. Аз съм пиян до козирката — колко му е да ми сипе рохипнол в питието. Подхвърля оръжието на убийството между грамофонните плочи в квартирата ми, намира ключовете за форда, откарва ме до местопрестъплението и ме внася вътре. По тази причина човекът на записа се движи толкова бавно и изглежда дебел или с широко палто. Освен това върви приведен. Всъщност убиецът ме носи на гръб. Така носели ранените на фронта, обясни ми Бор. Та… влиза, стоварва ме в кървавата локва до Ракел и ме зарязва там.