Ю Несбё - Нож

Реконструкция.

Възстановиха църквата във Фантофт. Да бъде реконструирана дървена постройка, е възможно. Бьорн си пое бавно и треперливо дъх.

— Даваш си сметка, че всичко това са голи предположения, нали, Хари? Радиостанция и положението на автомобилна седалка — само с толкова разполагаш. Колкото до успокоителното — може да ти го е дал всеки. А предвид склонността ти към злоупотреба с психотропни вещества, има голяма вероятност да си го изпил по собствено желание. Нямаш абсолютно никакви доказателства.

— Сигурен ли си? Ами показанията на двамата съпрузи че са видели мъж да се спуска по улица „Холменколен” петнайсет минути преди полунощ?

— Те не успяха да опишат как е изглеждал — поклати глава Бьорн. — Дори да им покажеш моя снимка, няма да освежиш паметта им, защото мъжът, когото те видяха, беше с черна брада — изкуствено залепена, но няма как да са го забелязали, — носеше очила с рогови рамки и накуцваше — когато минаваше покрай хора.

— Мхм. Добре.

— Добре?

Хари кимна бавно.

— Ако си сигурен, че не си оставил следи — добре.

— Какво, дявол да го вземе, искаш да кажеш?

Бьорн се взираше втренчено в Хари. В погледа на Хуле не се четеше тържество. Нямаше нито следа от омраза към човека, отнел живота на любимата му. В насълзените му очи се виждаше само ранимост. Голота. Нещо, напомнящо съчувствие.

Бьорн сведе поглед към пистолета, който Хари му даде. Вече проумя.

Те щяха да знаят. Хари и Катрине. И толкова. Беше достатъчно. Достатъчно да стане невъзможно да продължи. Но ако всичко спре дотук, ако Бьорн сложи край сега, други няма да разберат. Колегите. Роднините и приятелите в Тутен. И най-важното: Герт няма да разбере.

— Обещаваш ли? — Бьорн преглътна с мъка.

— Обещавам.

Бьорн кимна. Почти се усмихна при мисълта, че желанието му най-сетне ще се сбъдне: главата му ще се пръсне.

— Тръгвам — каза Хари.

Бьорн отметна глава към задната седалка.

— Ще… ще вземеш ли и малкия? Той е твой.

— Не, твой е и на Катрине. Но да знам, че съм бащата, и че който друг знае, е обвързан със задължението да пази професионална тайна. Така и ще си остане.

Бьорн насочи поглед напред.

В Тутен имаше едно много хубаво местенце — възвишение, откъдето през пролетта, на лунна светлина, нивите се ширват пред теб като разлюляно жълто море. Там младежи с шофьорска книжка могат да доведат гадже с колата. Или да седят вътре сами, с напиращи в гърлото сълзи, и да мечтаят за някое момиче.

— Щом никой не знае, ти откъде разбра? — попита Бьорн. Всъщност отговорът не го интересуваше. Просто искаше да отложи заминаването с няколко секунди.

— Стигнах до извода по дедукция — отвърна Хари Хуле.

— Какво ли питам — усмихна се сухо Бьорн Холм.

Хари слезе, откопча колана на задната седалка, измъкна столчето. Погледна спящото дете. Нищо неподозиращо. Колко неща не знаем. И е по-добре да ни бъдат спестени. Краткото изречение, произнесено от Александра вечерта, когато той отказа да си сложи презерватива, който тя му подаде: „Да не искаш пак да станеш баща?”

Пак баща? Александра знаеше, че Олег не е негов биологичен син.

Пак баща? Явно знаеше и нещо, неизвестно на Хари.

Пак баща. Лапсус, неволно изпусната дума. Според психолога Даниел Вегнер, нашумял през осемдесетте, подсъзнанието непрекъснато е нащрек да не издадем мисли, които предпочитаме да запазим в тайна. Тези нежелани, потиснати мисли обаче непрекъснато напират да се прехвърлят в съзнанието. И е само въпрос на време истината да се изплъзне от устата ти под формата на неволна грешка на езика.

Пак баща. Александра беше сравнила с базата данни ДНК профила, създаден въз основа на материала, предоставен й от Бьорн. В информационната система фигурираха ДНК профилите на всички полицаи, извършващи огледи на местопрестъпления — да не би някой от тях да остави по невнимание свои биологични следи на местопрестъпление и да обърка разследващите. Александра бе намерила профила на Бьорн в базата данни и при сравнение бе изключила вероятността той да е бащата. Но бе открила съвпадение с профилите на двама души, също вписани в информационния масив: Хари Хуле и Катрине Брат. Задължението да пази служебна тайна забраняваше на Александра да сподели тази информация с друг освен с подателя на заявката, Бьорн Холм.

През онази нощ, когато Хари прави секс — или поне някакво подобие на полов акт — с Катрине Брат, той беше мъртвопиян и не си спомняше нищо. Тоест, спомняше си нещо, но мислеше, че е сънувал. После обаче забеляза как Катрине го избягва и го налегнаха съмнения. Те се засилиха, когато Катрине и Бьорн поканиха Гюнар Хаген, а не Хари, да стане кръстник на сина им, макар Хари да беше много по-близък приятел на родителите. Хари определено не можеше да изключи, че през онази нощ се е случило нещо — нещо, което развали отношенията му с Катрине. Развали и брака му. След кръщенето, непосредствено преди Коледа, Ракел преобърна целия му свят, питайки го правил ли е секс с Катрине през последната година. А Хари не прояви благоразумието да отрече.