Ю Несбё - Нож

Спусна крака от леглото, напъха ги в пантофите.

— Ей сега се връщам — прошепна — колкото на Фрида, толкова и на себе си.

Слезе по стълбите. Прекоси антрето и застана пред дъбовата врата. Знаеше, че трябва да има готов отговор, когато отвори на Фине.

„Ще откажа — помисли си Юхан Крун. — И той ще ми тегли куршума. Супер.” После обаче се сети, че Фине използва не огнестрелно, а хладно оръжие, и се разколеба. Нож.

Разпаря коремите на жертвите си.

Освен това не ги убива, само ги осакатява. Както правят сухопътните мини. Раняват те тежко и страдаш до края на живота си — живот, в сравнение с който смъртта е за предпочитане. На верандата Фине призна, че е изнасилил девойка от Хюсебю. Дъщерята на епископа, така каза. Думите му съдържаха ли недоизказана заплаха към децата на Крун? Фине не рискуваше нищо, признавайки за това изнасилване. Не само защото Крун беше негов адвокат, а и защото давността на престъплението вече беше изтекла. Крун не си спомняше такъв случай на изнасилено момиче, но се сещаше, че епископ Бор се спомина от скръб по дъщеря си, хвърлила се във водопад. Нима ще позволи да го тероризира човек, чиято цел в живота е да съсипва чужди животи? Юхан Крун винаги бе съумявал да намери мотивация, за да се бори със зъби и нокти за своите клиенти. Стимул да защитава подсъдими за тежки престъпления му даваше чувството за морален дълг към обществото, желанието да поддържа имиджа на професионалист, а понякога го движеха дори чисто емоционални подбуди. Този път обаче той се предаде. Ненавиждаше човека, застанал оттатък прага. С цялото си сърце, от дън душа искаше този вредител, този разрушител Свайн Фине да умре скоро — не непременно от безболезнена смърт. Дори това да значи, че ще повлече и него в бездната.

— Не — промърмори под нос Юхан Крун. — Няма да стане, перверзно копеле такова.

„Извратено” май е по-подходящо” — отсъди Крун и отвори.

Онемял, се взря в мъжа отпред, който го оглеждаше от глава до пети. Крун усети как сутрешният мраз хапе слабото му голо тяло и чак сега забеляза, че не си е облякъл халата, а е излязъл само по боксерки — дежурния коледен подарък от Фрида — и по пантофи, дежурния коледен подарък от децата. Крун се прокашля, за да си възвърне гласа:

— Боже мой! Хари Хуле! Ти не си ли…

Полицаят — ако наистина беше той — поклати глава и се усмихна накриво.

— Мъртъв? Не съвсем. Трябва ми адски добър адвокат. А чух, че на теб ти е нужна помощ.

В ресторант „Статхолергорен” сервираха обяд. На улицата отпред млад уличен музикант сгряваше пръстите си с дъх, преди да започне да свири. Самотна професия, мислеше си Сун-мин, но не чуваше нито какво изпълнява младежът, нито дали го бива. Самотна и невидима. Навярно по-възрастните му колеги, доайените от централната улица „Карл Юхан”, го бяха натирили тук, на слабо доходоносната „Ширкегата”.

Сун-мин вдигна поглед, когато сервитьорът разгъна салфетката с отривисто движение и тя изплющя като знаме при бурен вятър. После бялата жакардова кърпа покри скута на Александра Стурдза.

— Май трябваше да се издокарам по-официално — засмя се тя.

— Че ти си с официален тоалет — усмихна се Сун-мин и се облегна, докато сервитьорът повтаряше същото упражнение с неговата салфетка.

— На това ли му казваш официален тоалет? — Александра посочи вталената си рокля. — Така ходя на работа. За разлика от колегите ми не се обличам небрежно. А ти си се изтупал като за сватба.

— Идвам от погребение — отвърна Сун-мин и видя как Александра се сепна, все едно я беше зашлевил.

— Вярно, да — прошепна тя. — Прощавай, съвсем забравих. Бьорн Холм, нали?

— Да. Познаваше ли го?

— Само бегло. Понеже работеше в криминалистиката, от време на време се чувахме по телефона. Бил се самоубил, разправят?

— Да — потвърди Сун-мин. Не използва по-уклончивото „така изглежда”, защото всъщност съмнение нямаше.

Откриха колата му паркирана до чакълест път на малко възвишение с изглед над земеделските посеви в Тутен — недалеч от родния му дом. Вратите бяха заключени, ключът стоеше в контакта. Полицаите, присъствали на огледа, се озадачиха малко, защото Бьорн Холм се бе застрелял на задната седалка в слепоочието с пистолет без фабричен номер. Вдовицата Катрине Брат обаче обясни, че идолът на Холм, американски кънтри певец — Уилямс или нещо подобно — издъхнал именно така: на задната седалка в колата си. Колкото до пистолета, не беше кой знае колко учудващо, че криминален експерт се е сдобил с оръжие, невписано в официалния регистър. В църквата се събраха десетки роднини и колеги — и от Главното управление, и от КРИПОС, защото Бьорн Холм бе работил и за двете звена. Катрине Брат изглеждаше овладяна. Всъщност по-овладяна, отколкото когато Сун-мин я видя при водопада Нора.